На  Светилището на нимфите и Афродита се работи на различни терени още от 2007 година насам. 

През тази година археологическите проучвания са на поляната пред Нимфеиума, в северната част, където от 2014 година със средства на Министерство на културата и община Димитровград, се водят разкопките на най-голямата известна до момента сграда от архитектурния комплекс около Извора на Нимфите и Афродита.

За тази сграда се знае отдавна, още от първите проучвания, правени в региона от проф. Иван Венедиков, посочи д-р Кацарова. 

След няколко успешни археологически сезона работа на терен от нея и екипът й вече със сигурност може да се твърди, че сградата е обитавана в периода между 2 и 4 век. В най-северната й част е била разположена банята на собствениците на комплекса. Предполага се, че това са тракиецът Тит Флавий и съпругата му Клавдия Монтана. При проучването са намерени различни факти в потвърждение-две от помещенията са  с останки от хипокаустна инсталация*, още три са с водопроводи и канали, които отвеждат и довеждат вода, което потвърждава банската им функциия. В най-северната част на сградата има  малък басейн, с канали по пода. В по-малките помещения, южно от басейна, има открита подова мозайка.

 „Откриването на мозайката считаме за един успех на нашия екип, тъй като на територията на Хасковска област това е едва вторият археологически обект от Римската епоха, на който излизат мозайки, след тези в известната вила „Армира“ край Ивайловград“, посочи д-р Кацарова.

От наблюденията до момента, с материалите и находките, които са събрани при разкопките на тази сграда, археоложката прави заключения, че тя се появява малко по-късно в сравнение с останалите сгради в комплекса, проучени вече при предходни разкопки на обекта, които са били построени през края на 2-ри и началото на трети век. Според д-р Кацарова, сградата с къпалните и мозайките е построена след средата на трети век. 

Сега проучената банята с прилежащите й помещения обаче са само малка част от цялостната сграда. Те са се намирали в западната част на здание, което се предполага, че е със застроена площ от над 2700 кв.м.

В източната половина на сградата ще се правят проучвания тепърва дали няма жилищни помещения, в които да са живели тогавашните обитатели на мястото.

Сред артефактите, които са събрали при проучването си през тази година археолозите, са монети, находки, свързани с бита на обитателите-керамични съдове. Има и вносни от Мала Азия трапезни съдове от по-ранния период на обитаване на сградата, а от по-късно време съдовете са с по-скромна обработка.

На обекта бе направено преди няколко години геофизическо изследване, финансирано от община Димитровград и сега археолозите успяват да планират с голяма точност работата си на обекта. А  това им  спестява много време и е полезно за напредване по събиране на пъзела за това как е изглеждал целият комплекс, кои и какви са били обитателите му във врмето.   

По Българо- австрийския проект за проучване на мраморите в Античната провинция Тракия, е изпълнено пилотно проучване в Каснаково и вече има повече информация за две от откритията на археологическата експедиция при разкопките  през 2017 година. Тогава бяха намерени добре запазени статуя на богинята Изида без глава и ръце и глава на митологичното същество сатир, за която се предполага, че е била също част от от статуя.

Мраморът за Изида произлиза от кариера, намираща се на около 20-ина километра североизночно от Атина. „Това са небезизвестните **кариери в Пантели, с добитият мрамор от които, е построено почти всичко в Източното Средиземноморие през Римската епоха, пояснява д-р Кацарова. 

Разкопките ще продължат през следващата година на изток от мястото, където тази гони мина проучването. Там д-р Кацарова очаква да излязат също интересни артефакти и ще се съберат още данни за начина на живот на обитателите на това място.

Предположенията, че Клавдия не е била тракийка се потвърждават с напредването по проучванията в новите части от обекта и артефактите. Най-вероятно тя е била римлянка, казва д-р Веселка Кацарова. 

А обобщението до тук от работата й на терен, вече близо 15 години показва, че строежът по комплекса, започнат от Тит Флавий и Клавдия Монтана някъде в края на втори и началото на трети век, е развиван от няколко поколения след тях, в продължение на около 150 години.

Комплексът приключва живота си в началото на 4 в., около 317 година, когато избухва първата гражданска война между императорите Константин и Лициний. Първото им сериозно сражение е в района на Симеоновград и вероятно близостта на комплекса до Светилището на Нимфите и Афродита, е принудило неговите обитатели да напуснат мястото си, смята д-р Кацарова.  Малко след това обаче, в средата на 4 век, на същото място идват нови заселници, които са обитавали изоставената жилищна сграда и дворните пространства. Те все още се проучват от археолозите, но вече са намерени полувкопани жилища, с материали, които сочат, че новите заселници не са били богати, като основателите на комплекса. Намерени са хромели, животински кости,  монети с дребни номинали, по които се прави заключението, че вторите обитатели на мястото  по-скоро са се занимавали със земеделие. 

* Хипокауст-в римската архитектура е подподово отопление, при което подът на сградата е повдигнат на равноотдалечени колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта пещи.    

**Пентели e разположена на североизток от Атина. Позната е стари времена заради древните си кариери с неповторими кристални структури, както със златистия оттенък на мрамора, който се добива там.

Мраморът добиван  от Пентели, е с много високо качество и е използван при строежа на атинския Акропол, например.

В по-късни епохи пентелийски мрамор е изнасян към Рим, където е използван за строеж на сгради и скулптури.

Красимира Славова