С премиера на спектакъла "Юдина ела" по разкази на отец Константин Канев Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" открива новия сезон и отбелязва 70-годишнината си. Премиерните представления всъщност ще са две - планирани са за 15 и 16 септември. Датата 15 септември не е избрана случайно, тогава е рождения ден на патрона на театъра Николай Хайтов. За този ден е предвидено вратите на театъра да са отворени от сутринта, а във фоайето да бъде разположена фотоизложба. За историята на театъра се подготвя и печатно издание. Предвижда се и шествие до сградата на читалище "Христо Ботев" на стария център, където РДТ се е помещавал навремето, преди да бъде построена сградата на новия център.
Спектакълът също е подбран целенасочено - "Юдина ела" по разкази на едноименния сборник на емблематичния свещеник от Момчеловци Константин Канев. Режисьор на постановката е Юри Дачев, а репетициите вече текат. Ето какво сподели режисьорът по повод работата си.
"Постановката е втората, която ще имам в този театър. Тя е специфична дотолкова, доколкото е създадена по едни текстове, които тук на тукашните хора са изключително скъпи, това са текстовете на Константин Канев. Всъщност и предишната ми постановка, която беше по Хайтов, пак беше съвсем конкретно насочена към това място. И когато Румен Бечев, директорът на театъра ми даде тази книга, аз трябва да си призная, че бях чувал това име, но не бях чел нищо от Константин Канев и открих един изумителен автор. Канев наистина е забележителен автор и вероятно ако не е бил толкова несуетен, толкова безразличен към литературната слава, той щеше да бъде много прочут писател, но човекът си е избрал пътя. Разказите са с предговор от Хайтов и мога да кажа, че някои от тези разкази едно че по нищо не отстъпват на хубавите Хайтови разкази, но по моята скромна преценка има разкази, за жалост те не стават за театър, разказите посветени на животни, които са равни на Йовковите. Така че беше наистина откритие за мене лично човешко, читателско. След това дойде трудното разбира се, защото тези много хубави разкази, за да станат на текст за театър, трябва да се променят, да се съберат, да се намерят конфликти, да се пресекат интересните пътища на тези хора. Това се и опитах да направя. Междувременно ни нападна пандемията и това ме накара да препрочета още веднъж един очерк, едно изследване на Канев за чумата по тези земи, как са я възприемали, как са я посрещали, на какво са вярвали, къде са намирали своите опори и това по някакъв начин намери място в текста. Тези роли, които са тук, които пак казвам някои са близко до оригиналите в текстовете на Канев, други са доизмислени, чисто измислен няма никакъв, променяни са, взимани са черти, събирани са. Всички те са писани за тези артисти, т.е. когато съм си мислел за текстовете, съм си имал пред очите ето тези актьори от Родопския драматичен театър.
Заедно с тях искам да разкажа истории за човешката сила, за това, че каквото и да ни сполети, каквито и да са изпитанията, колкото и понякога да ни се струва безизходен живота, той трябва да се живее, трябва да намираме в себе си кураж и сили да го живеем и да се поучим от голямата сила на тези хора, които ги е имало и които са живели тук".
Величка Петкова
Източник: Smolyan.bgvesti.NET
