Има два типа хора - едните си умират от удоволствие и истински се забавляват на филми на ужасите, а другите си умират от страх и гледат с половин око или се завиват презглава. Ако сме от вторите, учените ни дават основателна причина да преодолеем себе си и да изгледаме един цял хорър.
Покрай пандемията от COVID-19, а и не само, броят хората с тревожни разтройства се покачи значително. И докато слушаме и четем за различни начини да се справим с тези състояния, които могат сериозно да повлияят на начина ни на живот, изследователи от Чикагския университет ни предлагат нещо много лесно - да гледаме филми на ужасите.
Да, звучи ни логично страдащите от тревожно разтройство да избягват хорърите, за да не го активират отново. Но изследването на учените доказва, че голяма част от тези хора са фенове.
Страшните филми принципно действат възбуждащо на мозъка, защото той невинаги прави разлика между реалност и фантазия. Така е много вероятно да се отключи механизма "бий се или бягай", който е свързан с отделяне на хормони на стреса, увеличаване на сърдечната честота и ускорено дишане.
По при хората с тревожно разтройство този механизъм не действа както трябва и често се задейства без основателна причина. И тъй като няма реална заплаха, а едно общо чувство на обреченост, рядко се стига до чувството на облекчение и сигурност, което би трябвало да се появи, когато заплахата изчезне.
За някои, страдащи от тревожност, хорърите могат само да влошат положението. Но учените доказват, че за други те могат да имат терапевтично действие, освобождавайки ги от натрупаното напрежение.
Те са начин за практикуване на чувството на страх в безопасна среда, пренасочване на мозъка от измислените тревоги в реалния живот и наслаждаване на чувството на освобождаване след края на филма.
Хорърите имат история, в която се потапяме, но имаме силата винаги да изключим. А ако стигнем до края й разбираме, че всъщност страховете ни да породени от нещо измислено и можем да си отпочинем, предава CNET.
Освен това, филмите на ужасите ни учат, че въпреки силните емоции, които изпитваме в даден момент, страхът не може да ни убие. И това ни кара да оценяваме и други страхове в ежедневието като неоснователни и по-лесно да се справяме с тях.
