Развитието на момчето от неговото раждане, през израстването му до зрелостта и смъртта, за отношенията му с жената-негова майка и любима. С няколко погледа и предмети от минали време за най-важните събитията в един човешки живот разказва експозицията на Етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово „Мъжки времена“, която днес беше подредена в Регионалния музей на Хасково.
Изложбата е пътуваща и вече е гостувала в няколко градове от страната. Експонатите в нея обаче се показват за първи път пред широката публика, казва етнографката от „Етър"-а Румяна Денчева.
„Тази изложба е много усмихната и не е политически ангажирана, затова е подходяща за всички възрасти, нрави и схващания“, добавя тя.
Има доста интересни предмети, които особено за по-младите хора ще са любопитни. В експозицията е обхванат патриархалният свят на българина от края на 19-и, началото на 20-и век. Показани са фотографии, играчки, автентични мебели, дрехи.
“Това е един свят, който ние вече сме забравили. Когато мъжката и женската роля в семейството и обществото са разделени- нещо, от което в днешно време, с еманципацията и начина ни на труд, сме се отдалечили“.
Историята в „Мъжки времена“, започва от раждането на момчето. Дървена количка поема мъжката рожба в семейството при разходките навън. Бебешките дрешки са изящни и толкова детайлни като на голям човек украсени с дантели и бродерии. Част от изложбата са и играчките, с които тогавашните деца са се забавлявал, като дървени ски, шейна, дървено конче-люлка, укарина.
„Макар да носи това име, не знам до колко е за мъжа тази изложба, но е до голяма степен за жената, защото тя е майката, тя го възпитава, тя отглежда децата му. Защото действително зад един мъж винаги стои жената“, добавя Румяна Денчева.
Изложбата продължава с порастването на момчето. Идва време за образованието. Показан е чин от от онова време.
Момчето вече е младеж и трябва да отбие военната си служба. Ако през Възраждането коледуването е нещото, което праща момчето към групата на младите мъже, годни да се задомят, то края на 19 век това вече е войнилъкът. Сред експонатите са военни ботуши от телешки бокс, които и до днес са в перфектно състояние. Етнографката разказва, че те са принадлежали на човек от габровския край, който е бил майстор и сам си ги е изработил.
Като мъжки клубове могат да се приемат заведенията за обществено хранене, пиене и развлечения, бръснарниците, спортните клубове.
Бръснарниците са били особено място за социални контакти, те играели и ролята на кафенета, в тях се слушало и музика. В тях и по-богатите, и по-бедните били на равна нога, защото, казвали в габровския край: „пред бръснаря всички са равни“. Тук са се обсъждали всякакви теми, а по-възрастните мъже оглеждали по-младите, за да харесат някой за зет.
Поергенувал мъжът и вече му идва време за кариера и за семейство. Този период е представен в изложбата с мебели от кантората на един от водещите габровски адвокати -Никола Сокеровв. Той е офицер от войните, починал е през 40-те години на миналия век. В изложбата може да се види и оригиналната табела, която е стояла над кантората му, позиционирана в къщата му.
Вторият по тежест мъжки клуб, след бръснарницата, в който обаче няма място за младите мъже, а в него влизат само зрелите, е пивницата.
Възрастният българин от онова време-отгледал децата си, изучил и внуците си, отива в кръчмата, за да поговорят с връстниците си за войнишките години, да обсъдят политиката, да поразпита за читавите моми за внука си. Но в крайна сметка, добавя Румяна Денчева, всеки в своя заник на дните си си задава въпроса: Какво ще остане след мен? И така започват дарителски акции и се формират фондове за сиропиталища, за обучение на децата, за подпомагане на читалища.
Изложбата „Мъжки времена“ може да бъде разгледана в Хасково от утре-8-ми октомври. Тя ще остане да гостува в РИМ-Хасково до средата на януари догодина.
Красимира Славова
