Началото на организираното архивно дело се поставя през 1951 г. със създаването на институция, която да ръководи, направлява и контролира работата с архивните документи на държавно ниво. Документите са основен инструмент на държавната власт и въпросите за тяхното правилно съхраняване, класиране, обработване и използвани са били дълго време на вниманието на държавните ръководства. С Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерството на вътрешните работи, с които се определят основните принципи и обхват на Държавния архивен фонд, системата на организация на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът и работата с документите, сроковете за тяхното запазване. С Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите, профилът и създаването на държавните архиви. Към Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те окръжни центрове. След промяната на административно-териториалното устройство на страната в периода 1959–1963 г. се създават държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. От основаването си до днес Архивната институция няколко пъти променя наименованието си и ведомствената си подчиненост. С ПМС № 206 от 26.10.1961 г. отдел „Архивен“ при МВР преминава към Министерството на просветата и културата. С Указ № 396 от 25.05.1963 г. Министерството на просветата и културата се разделя на Министерство на народната просвета и Комитет за изкуство и култура (КИК), като Архивният отдел преминава под ведомството на КИК.
С Разпореждане № 355 на МС от 14.07.1971 г., Архивният отдел е преименуван в Централно управление на архивите (ЦУА) и преминава към Министерството на информацията и съобщенията (МИС).
През 1977 г. е прието изменение в Закона за ДАФ, съгласно Указ № 564 от 21.04.1977 г. и на основата на ЦУА се създава Главно управление на архивите (ГУА) при МС.
В периода 1961–1992 г. териториалните архиви са на пряко подчинение на окръжните и общински народни съвети, след което преминават към ГУА при МС.
Нормативната база за дейността на Държавните архиви се регламентира с приетият през 1974 г. Закон за Държавния архивен фонд и Правилник за прилагане на Закона за ДАФ, Наредби за класифицирането, научно-техническото обработване и използването на документите и методически кодекс.
Приетият през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“. Приетите през 2009 г. Наредби регламентират основната дейност, както и Методическия кодекс от 2013 г.
През своите 70 г. на съществуване ДА „Архиви“ непрекъснато се развива и обновява. Архивната институция се грижи не само за подбора, комплектуването, обработването, опазването и съхраняването на архивните документи, но работи и за удоволетворяването на потребностите на обществото от архивната информация, нейното използване и популяризиране. Разработена и внедрена е Автоматизирана информационна система на държавните архиви (АИСА), която функционира до 2009 г., след което данните се мигрират в ново разработената Информационна система на държавните архиви (ИСДА). През 2002 г. стартира и първата официална интернет страница на ГУА при МС. През 2008 г. стартира и процеса на дигитализация на архивните документи. През 2010 г. стартира и интернет страницата „Архивите говоря“, която непрекъснато се попълва и обогатява с нови теми и документи.
Юбилейната 2021 г. ДА „Архиви“ отбелязва с различни инициативи и мероприятия, като едни от най популярните дейности, бяха дигиталните изложби разкриващи пред обществеността съхраняваното документално богатство.
Заключителната част на юбилейните чествания е предвидено да завърши с откриване на изложба „Съкровищата на държавните архиви“, представена в изложбената зала на ДА „Архиви“, валидиране на пощенска марка, посветена на годишнината и с научната конференция „70 години Български държавни архиви“. По повод юбилея бяха отличени с плакети и грамоти 70 дългогодишни служители от цялата страна, като от Държавен архив – Кърджали са наградени Вълчо Златилов и Иванка Ангелова за принос в развитието на архивите.
Професионалният си празник – Ден на българските архивисти, Държавен архив – Кърджали ще отбележи на 11 октомври с Изложба „Документалното богатство съхранявано в Държавен архив – Кърджали“, в която са представени най-старите съхранявани документи, както и други интересни документи, представящи историята на Източните Родопи, както и с Ден на отворените врати, но всички мероприятия ще бъдат проведени при спазване на всички противоепидемични мерки.
Държавен архив - Кърджали
