Мащабното водохранилище /щерна/ в средновековната крепост Петрич кале край Варна се оказа голяма загадка, каза за БТА ръководителят на разкопките Мария Войкова.
Като размери съоръжението, изкопано в твърда скала, няма аналог по българските земи, а вероятно и на Балканите. То е с дължина 85 метра, широчина пет метра, дълбочина до два метра, а кръглият басейн в единия край е с диаметър 10 метра. Археолозите са категорични, че е изсечено от човешка ръка. Голямата загадка обаче е кой, кога и защо е дълбал толкова старателно в скалата.
Първоначалното почистване на щерната е станало през 60-те години на миналия век, обясни Войкова. През годините, когато обектът е бил изоставен, водохранилището се е запълнило с пръст и растителност. Едва през този летен сезон част от него отново е разчистена. При почистването са станали видни нови елементи, които дават основание на археолозите да смятат, че през вековете съоръжението се е ползвало по различни начини, включително като водохранилище.
Много вероятно е в самото начало, при изсичането му, части от него да са изпълнявали и ритуални функции, посочи Войкова. По думите й основание за това предположение дават намерените в щерната изсичания в скалата, както и на носа на платото. Тъй като към скалите и камъните голям афинитет са проявявали траките, варненските археолози са поканили свои колеги-траколози да дадат мнение дали мястото е свързано с култовете на древния народ по нашите земи. Позицията им обаче беше отрицателна, поясни Войкова. Траколозите, посетили обекта, смятат, че щерната не е дело на траките, но не са могли да дадат интерпретация кой всъщност е нейният създател.
Ясно е, че съоръжението не е правено от римляните, които всъщност са изградили крепостта Петрич кале в края на втори-началото на трети век, обясни Войкова. По думите й същото е валидно и за Античността и Средновековието. Така водохранилището се оказва пълна мистерия, а надеждите на археолозите са, че светлина върху нея ще бъде хвърлена през следващия сезон, когато съоръжението ще бъде разчистено изцяло.
Видно е, че щерната се е ползвала активно през вековете, посочи Войкова. В разчистената част са намерени хоросанови замазки, които показват, че е твърде вероятно части от изкопа в скалата да са ползвани като складови помещения. Има следи, че в някакъв период от време са слагани и навеси отгоре. Но това е на много по-късен етап от изсичането, допълни Войкова.
През това лято екипът археолози е работил активно и по единствената открита до момента крепостна порта в Петрич кале. Все още не е ясно дали се е влизало и излизало само от едно място, защото не е проучена цялата крепостна стена, обясни Войкова. До крепостната стена в района са разкрити и частни постройки от късното средновековие - 14-15 век. В по-долните пластове е идентифицирана постройка от шести век, допълни археологът. Войкова разказа, че мястото, на което е издигната Петрич кале, е било обитавано много интензивно. Крепостната стена е вдигната през късната римска епоха. При всички случаи построяването й е имало отношение към охраната на Марцианопол /днешна Девня/, която през този период от време е един от най-важните градове на север от Стара планина. Петрич кале всъщност е изградена заради стратегическото си положение на платото, откъдето има видимост към целия район около Марцианопол.
Крепостта е обитавана до средата на 15-и век с много малки прекъсвания, допълни Войкова. Засега археолозите не могат да "запълнят" само времето от края на шести - началото на седми век, до девети век. От този период няма намерени никакви материали, но това е логично, защото тогава са варварските нашествия и почти цяла Североизточна България е била обезлюдена и опустошена, обясни археологът.
Проучванията на специалистите показват, че през вековете в района на Петрич кале са живели хора от най-различни етноси. Има сериозни податки, от преди късноримската епоха - при сондаж са открити фрагменти керамика, които според праисториците могат да се отнесат към бронзовата епоха, посочи Войкова. По думите й този въпрос трябва да се проучи в бъдеще, особено като се има предвид факта, че на другия край на Авренското плато е Бобата - голямо халколитно селище. В Петрич кале изобилства от специфичната за траките керамика, допълни археологът. За по-късните векове има доказателства, че в района са живели готи, които са пристигали като завоеватели, но явно са усядали по тези земи. Съществуват ясни свидетелства и за византийско население. Повечето от късноримските крепости на територията на днешна България са унищожени в края на седми век, разказа Войкова. По думите й Петрич кале е едно голямо изключение в това отношение. В крепостта още през 10-и век се появява раннобългарско население, за чиято материална култура също са намерени свидетелства.
През това лято археолозите са работили активно и по разчистването на пространството между вътрешната и външната крепостна стена на Петрич кале. Вътрешната завършва с кула, която е преправяна във времето. Част от нея е паднала - не е ясно дали при земетресение или при нападение, обясни Войкова. И с просто око обаче е видно докъде стига запазената внушителна зидария на римляните и откъде започва преправянето с подръчни материали - камъни, керемиди и тухлички от хората от Средновековието. В същия този период е била разрушена външната крепостна стена. Има места, където си личи целенасочено заравняване, за да се ползват стабилните камъни като под за жилище, посочи Войкова.
През тази година археолозите се натъкват на още едно любопитно откритие. При разчистването на едната кула на вътрешната крепостна стена са открили много камъни с хоросан и части от стенописна украса. Според Войкова това дава основание да се предполага, че в кулата е имало малък християнски параклис. Доказателства обаче ще се търсят през следващия археологически сезон, когато ще бъде направено проучване на кулата. За тогава остава и изследването на защитния ров пред външната крепостна стена, чиято видима ширина е около 4-5 метра.
Предстои комисия от Министерството на културата да определи точните граници на защитената зона "Петрич кале", каза още Войкова. В момента крепостта е със статут на паметник на културата от национално значение. Границите на зоната обаче са описани много общо и трябва да бъдат детайлизирани.
Освен това комисията ще определи режима какво може и какво да не се прави в нея.
Обектът попада в обхвата на две общини - Белослав и Аврен, каза още Войкова. Основните архитектурни останки са в Авренско. Най-лесният подход към платото и крепостта обаче е откъм село Разделна, община Белослав. Освен това на територията на тази община попада и издълбаната в скалата стълба, която обитателите са можели да ползват за бягство при обсада или да се снабдяват с провизии. В момента този таен проход е неизползваем и за да се ползват отново безопасно, трябва да се оправи дървената конструкция.
За да се социализира Петрич кале, двете общини трябва да работят заедно, допълни Войкова. Тя посочи, че дори и без да бъде рекламиран, обектът е много посещаван от туристи, включително чужденци. През лятото идваха непрекъснато хора, защото обектът става все по-популярен в сайтовете за пешеходен и екстремен туризъм, разказа Войкова. По думите й любопитството на любителите на историята е съвсем разбираемо, защото мястото е изключително красиво, има привкус на мистерия, а разкритите останки, дори и без консервация, са достатъчно атрактивни, за да се пренесеш назад през вековете.
