През последните години все повече доказателства подкрепят теорията, че Венера не винаги е била едно изключително негостоприемно място за живот. В самото начало след образуването си тя вероятно е била обитаема – с прекрасен климат и дори течни океани. Ново изследване обаче опровергава това. След като моделират климата на Венера и нашата собствена планета в ранните им години, учени установяват, че т.нар. „сестра на Земята“ не би могла да се охлади достатъчно, за да позволи кондензацията на вода в течност.
Изглежда Венера винаги е била токсична планета. Тя обаче си прилича със Земята по страшно много неща. Размерът и състава на двата свята са сходни, а когато Слънцето е било по-младо и по-студено, вероятно тамошният климат е бил по-умерен.
Днес обаче климатът на Венера е всичко друго, но не и умерен. Небето над нея е изпълнено с гъсти облаци със сярна киселина, а атмосферното налягане при нулева кота е почти 100 пъти по-силно от земното. Температурите пък са изпепеляващи – средната повърхностна температура е 471 градуса по Целзий.
Поради големите сходства между двете планети обаче учените смятат, че това, което виждаме днес на Венера, очаква и нашата собствена планета, тъй като яркостта на Слънцето постоянно се увеличава.
Това е напълно възможно, особено ако приемем, че някога Венера е приличала доста повече на Земята – с течни океани, а предишни проучвания откриват доказателства, че не е изключено случаят да е бил точно такъв особено предвид факта, че Слънцето е било около 30 процента по-слабо (и съответно по-студено), отколкото е днес.
Това по-слабо и по-младо Слънце обаче ни изправя пред парадокс – при тези температури Земята би следвало да е била една голяма замръзнала ледена топка. Въпреки това съществуат доказателства, че на нея е имало течни океани относително рано.
Екип от изследователи, ръководени от астронома Мартин Турбе от Женевския университет в Швейцария, не само показва, че Венера никога не е била като Земята, но и намира решение на парадокса с бледото и младо Слънце.
„Симулирахме климата на Земята и Венера в самото начало на тяхната еволюция – преди повече от 4 млрд. години, когато повърхността на планетите е била все още разтопена – казва Турбе. – Съответните високи температури означава, че каквато и да било вода би съществувала под формата на пара – досущ като гигантски кукър под налягане.“
За да може тази пара да се кондензира в облаци и да завали върху повърхността, Венера е трябвало да бъде хладна в продължение на няколко хиляди години. Това би могло да се случи само ако са се образували облаци, които да блокират слънчевата радиация и да ѝ попречат да достигне до повърхността на планетата.
Климатичните модели на учените показват, че не е изключено на ранната Венера да са се образували облаци. Но само над по-хладната ѝ нощна страна. Това само по себе си не би попречило на радиацията да достигне до дневната страна. Нещо повече – би затоплило планетата допълнително, генерирайки мощен парников ефект при нощната ѝ страна.
Това би означавало, че в нито един момент от съществуването на Венера водните изпарения биха могли да се кондензират в атмосферата (камо ли в достатъчни количества, че да завали дъжд и да напълни цели океани в продължение на хилядолетия. Новите открития подкрепят идеята за „парна Венера“, предложена за първи път през 2013 г. и създадена на базата на по-просто моделиране.
Интересното в случая е, че учените показват, че „парната Земя“ също не би могла да се случи (дори с по-слабо Слънце). Всъщност ако слънчевата радиация е била по-силна, Земята е щяла да заприлича на Венера.
Вместо да заледи течната Земя, изследването показва, че по-младото и по-бледо Слънце би накарало нашата парна планета да се охлади достатъчно и да позволи на водата да се кондензира в течна форма.
Проучването е публикувано в Nature.