Георги Кулов е роден през 1959 година в Ямбол, където завършва средното си образование. Дипломира се със златен медал като магистър в историческия факултет на Великотърновския университет, специализира „Антична археология“.
Работи като археолог в Регионалния исторически музей в Кърджали, където завежда отдел „Археология“, за кратко е директор.Има редица научни публикации в областта на археологията и етническите отношения.
След това започва работа като журналист в отдел „Общество и политика“ във вестник „Нов живот“. По това време изследва турскоговорящото население и българските мюсюлмани в региона.
Започва да пише книги през 2010 година. От тогава до момента е журналист в информационния сайт kardjali.bgvesti.net.
Издал е три самостоятелни книги и е съставител и съавтор на три сборника. Последното сборно издание озаглавено „Българският ислям“ излезе от печат преди дни.
Г-н Кулов, от кога датира Вашият интерес към темата „Ислям“?
След като пристигнах в Кърджали през 1983 година, като млад археолог вмузея, обикалях селата в Кърджалийско и бях впечатлен от обикновените хора и тяхното гостоприемство и топлота, когато посрещаха мен и моите колеги. Дадох си сметка, че това е следствие на културни и религиозни традиции, за които исках да науча повече. Завърших и курс по арабски език, за да ми помага при работа с основите на мюсюлманската религия. Паралелно с античната археология, моята основна специалност, започнах проучвания за исляма.
Реално най-дълбоко навлязох в темата като журналист в отдел „Общество и политика“ във вестник „Нов живот“. Там колегите много ми помогнаха, споделяйки своя собствен опит. А аз успях при моите пътувания да се срещна с хора от различните мюсюлмански общности в Източните Родопи. Това обогати представите ми за исляма и ме убеди, че няма нищо по ценно за изследователя от работата на терен, където получаваш информация от първа ръка.
Защо сте озаглавили сборника „Българският ислям“? Доколкото знам, не е прието подобно разделение.
В исляма няма деление по нации. Въпреки това богословите го определят като арабски, персийски и турски според езика на който е написана религиозната литература. С това заглавие искахме да наблегнем, че мюсюлманската общност у нас има вековна история. През последните години тя е консолидирана под крилото на държавата. Българските мюсюлмани не са противопоставени, както е в някои съседни страни. Макар и малцинство, те живеят в Дар ас Сулх(Дома на мира), в разбирателство с другите религиозни общности и без да са потиснати. Нарекохме наший сборник „Българският ислям“, за да дадем пример на нашите съседи.
Искахме да представим по-подробна картина на възникването на мюсюлманските общности в България, тяхната история и съвременното им състояние.
Авторите, които участват със свои текстове в книгата, са и духовници, и учени, и изследователи с различен поглед, понякога диаметрално противоположен. Това няма ли да обърка читателя?
В книгата има статии на богослови, сред които главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи. Върви дебат по отношение на исляма, той е световен дебат. На места се надига ислямофобия и негативизъм, каквито у нас няма. Може би отделни граждани изпитват страх от исляма, но те са единици. Включихме обръщение на митрополит Николай, публикувано през 2017 година, което показва отношението на основната религия у нас – християнството – към исляма и неговите носители в България.
Авторите са подбрани според техните специфични интереси и досег с проблематиката. Участват осем професори, трима доценти, двама доктори на науките. Някои са по-консервативни, други – по-либерални. Различните гледни точки могат само да помогнат на непредубедения читател да си изгради мнение за тези общности и да оцени политиката, провеждана от българската държава спрямо тях. Трябва да сме наясно, щом ние като общество смятаме, че голяма част от мюсюлманите в България имат български корени, то е недопустимо да има пренебрежително отношение към тях. Те трябва да се чувстват добре в Дома на мира, в нашата страна.
Въпросите зададе:Валентина Иванова
???
В грешка си.
Компетентен
Заблуждаваш
Правдив
Що за твърдение?
Твърдиш, че няма нито един българин с мохамеданско вероизповедание ли? Аз лично познавам българка-християнка, която се жени за мохамеданин и сменя религията си. И това е от първо лице, а не от някой си псевдоучен или псевдонаука.
Да твърдиш, че след 600 години съжителство между българи-християни и турци-мохамедани (дори не намесвам османската политика за помохамеданчване, а говоря за народа) няма никакви културни, религиозни и други взаимствания по между им си е чиста проба манипулация.