Стратегията на Европейската комисия „От фермата до трапезата“ е част от Европейския зелен пакт, който предвижда Европейският съюз да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Тя има за задача да подпомогне реализацията на конкретни действия за изграждането на устойчиви хранителни вериги, за защита на природата, за осигуряване на здравословни храни за населението и за предоставяне на подкрепа на земеделските стопани във връзка с прехода им към въглеродно неутрална икономика.

Стратегията обхваща цялата верига на доставки на храни и оформя рамка от законодателни предложения, които ще бъдат предложени от Европейската комисия. Те включват промени в правилата за пестицидите и отношението към животните, мерки за намаляване на хранителните отпадъци и за етикетирането на храни, инициатива за улавяне на въглеродния диоксид в земеделието и реформа на общата селскостопанска политика. Целите, които са заложени в стратегията до 2030 г. са следните:

•     50% намаление на използването на пестициди
•     20% намаление на използването на изкуствени торове
•     50% намаление на продажбите на антимикробни средства за селскостопанските животни
•     25% от земеделската земя да бъде обработвана по правилата за био земеделие

Земеделието е отговорно за малко над 10% от парниковите газове в ЕС. Почти 70% от тях се емитират от животновъдния сектор и по-специално са свързани с отделянето на метан и двуазотен окис от преживните животни. Също така, 68% от общата земеделска земя се използва за животновъдство. За да се подпомогне намаляването на екологичния и климатичния отпечатък на този сектор на селското стопанство, е необходимо да се подкрепи продължаващия преход към устойчивото му развитие. За тази цел, Европейската комисия планира да улесни предлагането на пазара на устойчиви и иновативни фуражни добавки. В допълнение, фермерите ще трябва да положат усилия за намаляване на метановите емисии от добитъка, като развиват производството на възобновяема енергия и инвестират в анаеробни инсталации за производство на биогаз от селскостопански отпадъци, като оборския тор например.

Използването на химически пестициди в земеделието допринася за замърсяването на почвите, водата и въздуха, причинява загуби в биоразнообразието и може да увреди полезните растения, насекоми, птици, бозайници и земноводни. За да намали вредните ефекти, ще бъдат предприети редица стъпки, сред които преразглеждане на Директивата за устойчивата употреба на пестициди, насърчаване на интегрираното управление на вредителите и насърчаване на по-широкото прилагане на безопасни алтернативни методи за защита на реколтата от вредители и болести. Също така, ще бъде улеснено пускането на пазара на пестициди, съдържащи биологично активни вещества и ще бъде засилена оценката на въздействието им върху околната среда.

Ще бъдат предприети мерки за намаляването на разхищението на хранителни вещества от изкуствените торове, съдържащи основно азот, фосфор и калий, водещи до замърсяване на въздуха и водите, с което се вреди на здравето на човека и се влошават характеристиките на отделните компоненти на околната среда. В допълнение, ще бъде насърчено рециклирането на хранителните вещества от различни видове органични отпадъци и превръщането им в торове.

Антимикробната резистентност, свързана с прекомерната и неуместната употреба на антимикробни препарати за здравето на човека и животните, води до смъртта на около 33 000 души в Европейския съюз всяка година. Следователно, Европейската комисия ще предприеме действия, за да намали цялостните продажби в ЕС на антимикробни препарати за земеделски животни и в рибните стопанства с 50% до 2030 г. Новите регламенти за ветеринарни медицински продукти и медикаментозни фуражи предвиждат широка гама от мерки, за да се постигне тази цел и да се насърчи здравето. Това ще се постигне и чрез постепенния преход и увеличаването на дела на биологичното земеделие.

EnvironmentYou