Избирателите, които твърдо са решили да гласуват на 14 ноември намаляват до 47-48 на сто. В началото на ноември 49% от българите вярваха, че вотът ще е честен, сега този дял се свива до 43 на сто. 

Това твърдят от социологическа агенция Екзакта, като се позовават на проучване, направено между 7 и 9 ноември.*

Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП - 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота. 

Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8% - 9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент.

В сравнение с изследването на "Екзакта" от началото на кампанията (към 14 октомври), в сегашното изследване регистрираме по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския, подчертават социолозите. 

Твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата. Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.

В настоящото изследване се регистрира как в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича мобилизация както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ.

ВОТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ

Сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Р.Радев/И.Йотова получава 48,0%, а А.Герджиков /Н.Митева-Матеева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Л.Панов и М.Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане К.Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на ВМРО - М.Михов и М.Цветкова – 2,3%. 0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати. 

Р.Радев и И.Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Р.Радев. А.Герджиков и Н.Митева получават близо 90 процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО. 97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент М.Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ. 

ВОТЪТ ЗА ПАРЛАМЕНТ

ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Изследванията от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.

Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на КОВИД в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0.7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП - 15,5%.

И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията. Това прави труден отговорът на въпроса - кой със сигурност ще е втори и кой-трети. Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората. Пети са ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести ДБ – с 9,6%.

---------------------------------------------------------------

Настоящото национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със собствени средства на "Екзакта Рисърч Груп". Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на РБългария и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина!