Всяка година в третия четвъртък на ноември ЮНЕСКО насочва вниманието на световната общност към философията. В Световния ден на мъдростта се организират дискусии за разнообразието на човешките взаимоотношения в тяхната политическа, социална и културна среда. Българските философи също имат принос към развитието на тази наука, каза за БТА проф. Стилиян Йотов, доктор на философските науки, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според него страната ни е уникална с това, че в средните училища се изучават активно философски дисциплини. Освен това българин полага началото на ученическите олимпиади по философия, които вече са наложени на международно ниво. Сред поводите за гордост е и фактът, че наши учени са участвали в екипите, осветлили значението на византийската философия за света.

За проблемите, които вълнуват съвременните философи, Йотов казва, че са твърде разнообразни. Според него те започват отново да преразглеждат отношението си с религията. Освен това търсят отговори и на етични проблеми, свързани с медицината и изкуствения интелект. Философите нямат готови отговори, но те помагат да се зададат правилните въпроси и да не се получават едностранчиви отговори, казва още ученият.

Г-н Йотов, днес е Световният ден на философията. Имат ли някакъв принос родните философи към развитието на тази наука?

По принцип в областта на професионалната философия у нас нещата се развиват. Може би не бива да казваме, че сме чак щастливи, но се случват. Имаме уникален български добър пример - в средното училище в България се преподават философски дисциплини в толкова голям обем, че много малко държави в света могат да се съревновават с нас. Единствено тук има толкова много часове, включително в 11-и и 12-и клас, и това постижение е резултат от делото на университетски преподаватели, вярващи в този модел, че това е отговорност пред обществото. Мой колега - Иван Колев, е човекът, който превърна ученическата олимпиада по философия в световен феномен. Това постижение е толкова значимо, че практически България има реален принос към това ЮНЕСКО да създаде и обяви този Световен философски ден. Стандартите на оценяване на международните олимпиади днес не са български, но трябва да се гордеем с това, че отворихме вратите.

А има ли интерес от кандидат-студентите към философията?

Да. В различните години при нас се записват между 60 и 80 души. Естествено, по време на обучението има такива, които отпадат. Но явно пазарът на труда позволява тези млади хора да се реализират. Всъщност, аз лично много бих искал министерството на образованието да проучи как се реализират завършващите, колко от тях стават учители, а не в училищата този предмет да го преподават учители с други специалности, които са изкарали някакви курсове. Не е този начинът да се преподава философия, защото често така липсват дискусиите, обсъждането на различни проблеми. А да не забравяме, че многото гледни точки, а не налагането на клишета, развиват свободата на мисленето.

Бих искал да обърна внимание и на още един принос на българските философи. Можем да се гордеем и с това, че у нас има колеги - имам предвид най-вече колегата Георги Каприев, които имат истински световен принос в осветляването на византийската философия. Тя има дълговечно минало, но значението й винаги е било засенчвано от развитието на латинската и западната философия. Последните десетилетия различни екипи направиха така, че от кратки бележки вече да има специален енциклопедичен том, посветен на византийската философия.

Хубавото е, че имаме изследователи, проблемът е, че от тях се изисква хем да работят в университетска среда, хем да бъдат преподаватели. Според мен, а и според други колеги, в университетите трябва да бъдат заложени изследователски позиции. Така, ако преподавател иска да направи някакво изследване, да бъде освободен от лекции, за да може да работи спокойно, но и да се чувства финансово сигурен.

Всъщност кои са проблемите, които вълнуват съвременните философи в европейски и световен мащаб?

Много са и от различно естество. Хубавото е, че през последните години традиционни форми на разделение - географско, езиково, национално - в съвременната философия започнаха да се преодоляват; отблъскващи се разбирания за философията заговориха помежду си.

В областта на философията на науката също имаме изключително интересни постижения. Съвременната наука непрекъснато ражда нови открития и най-често те се опитват да изместят философията. Например днес има възход на биологията. Какъвто по-рано преживя физиката. Но с времето се разбра, че даден конкретен интерес е просто мода, че увлечението по него пропуска по-широкия контекст, постигнат от съответните научните открития, и това неусетно отваря врати и пред философията.

Що се отнася до самата философия, тъй като дълго време си е представяла, че трябва да бъде наука на познанието, днес тя преоткрива реализма. Модерните направления в съвремието ни подсказват, че философията трябва да запази и обнови реалистичния дух.

Има прилив и в етиката. Страшно дълго време господстваше т.нар. метаетика и много книги се занимаваха със смисъла на въпросите за доброто, за задълженията, за справедливостта. Но се разбра, че това задълбаване в изясняването на смисъла, затваря достъпа до житейските проблеми, забравя задачата да търсят нормативни ориентации и решения.

Бих искал да спомена още един факт - колко много историко-философски книги се появяват днес. Те описват живота на философите и то не толкова като кабинетни учени, а като истински живи хора. Виждаме, че и те са били колебливи, а не стремително устремени напред. Тази нова тенденция не развенчава величията, а ги очовечава, а по този начин и самата философия изглежда по-близка.

Също така съвременната философия се опитва да се събере с други социални науки, да осъзнае какво се случва например с процеса на секуларизация. Беше създадена една едностранчива представя, че религията "отстъпва" и изведнъж всички много се изненадахме как тя се връща под формата на фундаментализми. Всички големи социолози бяха описвали процеси, в които религията изчезва, става домашно занимание, а не елемент от публичните дебати. Това, което философията днес прави, е да преразгледа отношението си с религията. От една страна, тя иска да покаже, че философските школи нямат нищо общо с "пристрастието" на църквите, а от друга - че не може да бъде такова светогледно отношение, което да мобилизира човешки маси и общности. Религията има възможността да бъде сравнима с политическите общности, като заедно с това не съвпада с техните териториални граници. Поради това тя е много по-морално значима, но и защото в нея се съдържат послания, много по-интегративни от философските, които също заслужават да бъдат съхранени.

Какво наложи създаването на магистърска програма по биоетика във факултета по философия на СУ?

Не разбирайте биоетиката само като медицинска етика. Програмата е интердисциплинарна. Човекът освен личност, е и тяло. Както вече не говорим само за философия на света или само за такава на съзнанието, би трябвало да схващаме себе си през призмата на живота в цялост. Да погледнем какво се случи през последните десетилетия с появата на биотехнологиите. Първо се започна с кръвопреливането, после дойдоха имуностимулаторите, трансплантациите, инвитрото, възможността за наемни майки, нанотехнологиите. От една страна, превръщането на тялото в ресурс създава нови изкушения. Освен това, докъде можем да стигнем в промените на човешкото тяло?

България например е уникална с това, че има отделни медицински университети. Да "отглеждаш" лекари в отделни учебни заведения създава едно особено изкривяване - разделя медиците от пациенти, защото тези студенти се срещат само със себеподобни и започват да се приемат като отделна общност. В тези университети дори преподаването на медицинско право не винаги се води от юристи. Да не коментираме, че има нужда в такива учебни заведения да преподават и философи, за да могат младите хора да се научат да дискутират различни теми, да поглеждат от различни ъгли на проблемите.

Вписва ли се и изкуственият интелект в тази проблематика или той трябва да се разглежда съвсем отделно?

Изкуственият интелект също е голям проблем, макар че той може да е елемент включително и в гражданското право. Отдавна изкуственият интелект управлява много неща, но проблемът за отговорността на неговите решения стои отворен. Кой носи отговорност, когато робот направи грешка или кола без шофьор блъсне някого? Има и много въпросителни около "подобряването" на човешкото тяло. Докъде имплантите са терапия? И изобщо къде е границата между терапията и подобрението, дали искаш да лекуваш или да ъпгрейдваш?

Философията дава ли отговори на някои от тези въпроси?

О, философите не държат готовите отговори в джоба си. Философията всъщност помага да се зададат правилните въпроси и да не се получават едностранчиви отговори. Тя е възможност за оптимизиране на дискусиите, за търсенето на най-обективните решения