Националният съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ прие днес на заседание в Министерския съвет проект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Зам.-министъра на финансите Людмила Петкова представи предложенията за промяна като посочи, че в Закона за изменение и допълнение на закона за корпоративното подоходно облагане една от промените е свързана с въвеждане на разпоредби на европейска директива по отношение на правилата и несъответствията на хибридни образования. Тази директива беше приета преди няколко години, една част от нея е включена в националното законодателство, поясни Петкова. Тя каза, че са предложени някои промени, свързани с уточняване на данъчното третиране на резултата от продажбата с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг в случаите, когато се прилагат международните счетоводни стандарти. Направени са и някои промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица - когато има починали еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, да бъде предоставена възможност на наследниците да подадат декларациите и съответните необходими документи. Това беше празнота в закона, отбеляза зам.-министър Петкова.
Всички представители на бизнеса - АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, Съюзът за стопанска инициатива, подкрепиха без коментари промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Синдикатите също подкрепиха промените.
Любослав Костов от КНСБ отбеляза, че прави добро впечатление, че НСТС разглежда данъците законопроект по законопроект, а не всички наведнъж в преходните и заключителни разпоредби. Изпълнителната власт прави това за първи път от много години, което ние адмирираме, отбеляза Костов. По думите му не може да не се отбележи ниската степен на амбиция за корпоративното подоходно облагане. Ние искаме 15 процента да стане данък печалба върху доходите на юридическите лица, тъй като средноевропейските ставки са много по-високи, каза той.
Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" подкрепи промените като каза, че "Подкрепа" няма възражения по предложените промени. Не се забелязва обаче никакво желание за по-големи промени, които са крайно наложителни. 1,250 млрд. лв. трябва отнякъде да се вземат, за да се възстанови минималната справедливост за обществото. Над 200 млн. лв. могат да дойдат от отмяната на намаленото ДДС върху заведенията и ресторантите, каза Григорова. По думите й при отпадане на максималния осигурителен доход над 3 млрд. лв. ще влязат в осигурителните фондове, което ще освободи средства от държавния бюджет за всички останали дейности, присъщи на държавния бюджет. Многократно сме настоявали за увеличаването на корпоративния данък, каза Григорова. Тя допълни, че има някакво осъзнаваме от страна на правителството, че не може да продължаваме да прилагаме най-ниските ставки на корпоративния данък, когато са нужни много повече от стандартните средства, залагани в бюджета за справяне с икономически, социални и здравни предизвикателства. Време е да преразгледаме изцяло данъчната система, посочи Григорова.