Промените в Закона за данък върху добавената стойност, които се обсъждат в момента на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, не бяха подкрепени от всички участници в съвета.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова уточни, че в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност /ЗИД на ЗДДС/ са въведени няколко европейски директиви. Едната е по отношение на временното освобождаване от внос и някои доставки, които са в отговор на пандемията. Другата директива е свързана с освобождаване от ДДС, което обхваща доставките на стоки и услуги, предназначени за ползване на въоръжените сили на държави членки на ЕС. Третото предложение е в резултат на констатиране на несъответствия с разпоредбите на ДДС директивата. ДДС законодателството трябва да се приведе в съответствие с практиката на Съда на ЕС. Предложени са и някои редакционни разпоредби, които са свързани с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.

Асоциацията за индустриалния капитал в България /АИКБ/ подкрепи проектозакона. Според председателя на АИКБ Васил Велев той въвежда някои норми, които правят прилагането на закона по-лесно и спестяват разходи на държавата при осъдителни присъди в някои случаи. Асоциацията подкрепя и удължаването на срока за намалена ставка по ДДС. Велев счита, че тази намалена ставка трябва да остане за книгите. Целта е да се насърчи четенето на книги. Той препоръча да се преосмисли облагането с ДДС на ваучерите за храна, тъй като това ще оскъпи процедурата или ще постави в неравностойно положение нерегистрираните компании по ДДС. "Като цяло подкрепяме законопроекта", каза Велев.

Председателят на Българската стопанска камара /БСК/ Добри Митрев заяви, че камарата принципно подкрепя промените в ЗИД на ЗДДС. С оглед "спасяването на българските компании от хранително-питейната индустрия" и с цел да се задържат цените на хранителните продукти, от БСК предлагат да се намали ставката на българските храни от 20 на 9 процента, с изключение на алкохолни напитки.

От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ не подкрепиха предложените промени. Георги Симеонов от КРИБ добави, че трябва да има по-детайлно обсъждане на част от тях. Специално обърна внимание на ваучерите за храна.

От Съюза за стопанска инициатива подкрепиха предложените промени.

КНСБ не подкрепиха този законопроект, защото, според тях, диференцираното ДДС няма да доведе до поевтиняване на цените на стоките. Любомир Костов от КНСБ счита, че бизнесът може да бъде подкрепян през разходите, а не и през приходите. От КНСБ искат да се намали общата ставка, за да има ефект по цялата верига на производството, включително и до крайния продукт. Дори да е диференцирана ставка за ДДС за отделни отрасли или икономически дейности, то цените няма да намалеят. От КНСБ предлагат да се намали общата ставка на ДДС с 15 процента.

Ваня Григорова допълни, че от КТ "Подкрепа" също не подкрепят предложения законопроект. По думите й мярката за намаленото ДДС за заведенията е подарък, който е бил направен през данъчната система. Според нея 200 млн. лева могат да се ползват много по-далновидно, особено в ситуация на пандемия. Тя изтъкна, че ако някой се опасява за цените на стоките от първа необходимост, най-бързият вариант е намаляването на ДДС със засилен контрол върху прилаганите крайни цени, плюс регулация на надбавките на крайните търговци. "Абсолютно недопустимо е 50 процента от цената на хляба да е формирана от такива надбавки", изтъкна Григорова. От КТ "Подкрепа" нямат нищо против продължаването на намаленото ДДС за книгите, но и там също трябва да има контрол, тъй като значимо намаление на цените на книгите няма.