По инициатива на ООН 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола. За официална родина на футбола се смята Англия.
Корените на футбола отвеждат далеч в историята – преди повече от 2000 години. Игри, свързани с ритането на кръгли предмети са били доста практикувани в Китай, Япония, сред индианците в Южна Америка, в древна Гърция, Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и сред славянските народи.
Темата коментира в “Нашият ден“ Борислав Борисов, спортен журналист.
“Това, което винаги ме е привличало в играта е усещането, че това не е само спорт, а мироглед и начин на поведение, на отношение между хората и спортистите.
Футболът се променя
Онези ценности, които през 80-те и 90-те години бяха нещо нормално, сега изглеждат странно дори на моменти архаично, защото и светът се е променил. Футболът се превърна много повече в бизнес. Моралните ценности, които играта имаше изчезнаха, онези футболисти, които играеха с превързани глави до последна капка кръв - сега на мода са гелът, прическата и т.н.
Уреждането на мачове
Няма идеален свят. Във всеки свят, в който има много пари, ще има хора, които ще се изкушат по друг начин да се случват нещата. Но най-голямото лекарство за това явление с уреждането на мачове е превръщането на футбола в огромен бизнес. Ако бизнесът струва 8 млрд. на година, кой ще си позволи да рискува да развали този бизнес, от който печелят всички за някакви си хиляди. Когато имате един работещ огромен бизнес, какъвто би могъл да бъде футболът, тогава уреждането на мачове избледнява.
Не случайно като явление уреждането на мачове върви в по-ниските дивизии, в тези дивизии, в които образно казано бизнесът не е толкова размит.
Ситуацията в България
България имаше огромни таланти в 80-те, 90-те години на миналия век. Но, когато тези таланти излязоха в чужбина, се оказа, че от тях може да се печели. Големият проблем е, че хората, които се занимават с български футбол, поне в моите очи, приеха създаването на таланти за нещо лесно, обичайно, което така или иначе се случва.
И съответно решиха, че продажбата на тези играчи е начин да се върви напред. Трябваше да се помисли много повече за изграждането на тези играчи, които ще бъдат продадени. Понеже нишката се скъса в един момент, сега възстановяването и е много сложен процес и смятам, че това е най-големият проблем.
Да възстановим нишката на създаването на играчите, така както е било. Просто не е нормално, французите 1993 г., когато ги бием, да направят една обиколка из цяла Източна Европа, за да видят какво правят добре тук хората, да копират модела със спортното училище, да си го пренесат при себе си, а ние след това да го унищожим.
Имам своите пристрастия и към Димитър Бербатов, просто, защото той по естествен начин би трябвало да промени нещата, но, ако настоящото ръководство успее да го направи, още по-добре. Нещо трябва да се случи, защото изоставаме до степен, която никой не си е представял.
