Васил Петров Делов е роден  в Котел на 25 декември 1861 г., като деветото дете в голямото семейство на Петър хаджи Николов и Тодора Кръстевич. Потомък е на известни родове, по бащина линия е от рода на Георги Раковски, а майка му е сестра на Гаврил Кръстевич генерал-губернатор на Източна Румелия, голям родолюбец и възрожденец. Основното си образование получава  в родния си град, а след това учи в Априловската гимназия в гр. Габрово. Завършва в Тулча – Местния колеж с немски, френски и руски език при Сава Доброплодни. Завършва с първия випуск на Военното училище в София и през 1879 г.е произведен  в чин прапорщик и е изпратен в 20 пехотна Варненска дружина. Васил Делов е един от офицерите поставили началото на изграждането на Българската армия. Подготвя и издава методическо пособие ,,Редовите войници в пехотата“, което е  първото ръководство за обучение в Българската армия. Автор е и на книгите  „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Участва в Сръбско-Българската война, като командир на 2-ра дружина от 8-ми пехотен Приморски полк. Отличава се в боевете при Цариброд и Пирот, за което е награден с орден „За Храброст“  IV-та степен, а през 1887 г. и със сребърен медал.

            В периода 1892-1900 г. е бил командир на 22-ри пехотен Тракийски полк и 9-и пехотен Пловдивски полк. През 1896 г. е произведен в полковник. Служи във Видинския гарнизон като командир 3-ти пехотен Бдински полк. В периода 1901-1912 г. е бил командир на първа бригада от шеста  Бдинска дивизия, а след това и на втора бригада от втора пехотна Тракийска дивизия.

      С обявяването на мобилизацията през 1912 г. и създаването на Хасковския отряд полковник Васил Делов е назначен за негов командир, които отряд след редица сражения освобождава Кърджали и достига до Люлебургаз. В началото на Междусъюзнеческата война командва 11-та пехотна дивизия, а към края й в Кресненското сражение, е начело на Западнородопския отряд. За участието му в боевете при Одрин през 1913 г., при Драма и Серес  полковник Васил Делов е произведен в чин генерал-майор. От октомври 1914 г. е уволнен от действителна служба и преминава в запаса по собствено желание.

       По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на десета Беломорска дивизионна област в Министерството на войната и началник на втора дивизионна област. Излиза в оставка през 1919 г. Установява се със семейството си в Пловдив, където завършва земният си път през 1938 г. За неговия героизъм и храброст може да прочетем в личните спомени на близки и познати, съхранявани в Държавен архив- Кърджали. В тях дъщеря му Тошка и синът му Димитър го описват като честен, скромен, сърдечен, състрадателен, справедлив но строг и безкомпромисен в решенията си. Любознателен човек изучил руски, турски, френски и немски езици. Обичана и уважавана личност, пример за подражание.

            В историята на Източните Родопи той остава като  „Освободителят на Кърджали“

Изготвил:

Антоанета Спасова – младши експерт

„Държавен архив“ - Кърджали