Децата в България все по-често срещат затруднения да се изразяват чрез езика, показва проучване на специалисти по езика и образователни експерти. Според тях отчасти виновни за това са интернет и технологиите, които докарват младите хора до фрагментарно възприемане на света, неспособност да задържат вниманието си, да правят взаимовръзки и да възприемат нещата в цялост. Друга причина са методите на преподаване и оценка на знанията. А решението е в целенасочени усилия на всички страни в образованието - и учениците, и учителите, и родителите.

Учениците срещат трудности да установяват логическата връзка между изреченията и думите в тях, да намират подходящ предлог или съюз, да ги осмислят и да вникват в тях. Регистрира се аграматичност при конструирането на изречения, т.е. липсва правилното за българския език съгласуване между отделните елементи. До тези изводи стигат учители и специалисти по български език от частната образователна школа академия "Никола Тесла" и платформата за грамотност "Как се пише?". Изводите са направени след анализ на резултатите от скорошно състезание по български език и литература, проведено сред седмокласници от софийски училища. В изследването са включени задачи от изпитния формат за Национално външно оценяване (НВО) след 7-и клас, както и такива от различен тип, които да провокират мисленето и въображението.

"За съжаление, ясно се забелязва все по-трудното усвояване на езика, разбирането на понятия и категории", обяснява Доротея Николова, учител по български език и литература и журналист. По думите й е тревожен и фактът, че за учениците често е непосилно да извличат общи характеристики и да правят обобщения.

И въпреки че от 2019 г. в голяма част от училищата по проекта на Министерството на науката и образованието. (МОН) "Подкрепа за успех" всяка учебна година се сформират групи за допълнително обучение на учениците, включително и с цел подготовка за НВО, средният успех остава устойчиво нисък от години, без значение дали обучението е присъствено или дистанционно.

Пред "Дневник" Доротея Николова обясни, че твърде голям процент ученици не се справят със задачата да да изберат правилния предлог. "Смятат, че се обикаля не "по" света или се посещават места не "в" света, а "около" света. Или не се грижа "за" брат си, а се грижа "към" брат си. Често не могат да преценят каква логическа връзка да сложат между простите изречения, т.е. какъв съюз да употребят - дали да бъде "въпреки че", "но" или "а", "и". Просто логическата връзка, да кажем, че нещо се противопоставя на друго, липсва", разказва наблюденията си тя.

Учителката отдава това на факта, че и деца, и възрастни са постоянно в интернет на различни устройства. "А там има картинки и видеа, човек гледа, не чете., т.е. не мисли в изречения, а в образи. По този начин не се развива езиковата способност", обяснява. По нейни наблюдения децата, вместо да разкажат, да обяснят нещо с думи, се опитват да ти го посочат, да го видиш. "Те помежду си не употребяват особено езика, а си пращат видеа и картинки. А общуването на децата с връстниците им е изключително важно, така израстват", заяви Николова.

Тя и колегите ѝ смятат, че заради прекаленото използване на електронни устройства и спадането на качеството на комуникацията между хората и образованието като цяло децата виждат света все по-фрагментарно и трудно свързват нещата в цялост.

Тестовите задачи и мисловният калъп

Важен извод от направеното проучване според авторите е, че тестовите задачи със затворен отговор - най-често използваният вариант за проверка на знанията в българското образование, вкарват учениците в мисловен калъп. Така не се развива способността им да разсъждават и да достигат до задълбочено разбиране.

За да се разчупи рамката, в проучването сред седмокласниците са включени въпроси с повече от един верен отговор. Очаквано това затруднява допълнително учениците, но пък те казват, че им е доста по-интересно и са задържали по-дълго време вниманието си върху задачата.

От тази учебна година Министерството на образованието въвежда промени в изпитите след 4, 7 и 10 клас, като планът е въпросите при изпитите от външното оценяване да включват повече практически задачи и да проверяват знанията от последните няколко години. В новите варианти на тестовете все по-голям дял заемат казусите, свързани с практическо прилагане на наученото, а за успешното справяне с тях не се изисква допълнителна подготовка, уверява министерството, което звучи обнадеждаващо на фона на трайно ниските резултати на изпитите след 7-и клас.

Д-р Павлина Върбанова, създател на онлайн платформата "Как се пише?" и автор на учебници по български език за средните училища, смята, че при бъдещи промени в изпитните формати на националното външно оценяване в 7 и 10 клас, както и на държавния зрелостен изпит в 12 клас би било полезно да се разнообразят задачите със затворен отговор, като част от тях се усложнят с повече верни отговори.

"При решаването на сегашния тип задачи мисленето в някаква степен се схематизира. Ако обаче не знаеш колко са верните отговори, това ще те провокира да разсъждаваш по-задълбочено. Нали точно това искаме от учениците - да анализират, да преценяват, а не да налучкват", подчерта тя.

Според нея може да се помисли и за повече задачи с отворен отговор, с които се проверяват уменията за свързване на думи в словосъчетания и на прости изречения в сложно изречение.

Отново в търсене на решение

Според експертите има конкретни стъпки, които може да се предприемат, като на първо място е осъзнаването на дълбочината на проблема, както и необходимостта от съвместна работа между родителите, учителите и институциите.

Д-р Валентина Иванова, съосновател на академия "Никола Тесла", е убедена, че расте прекрасно поколение - будни, умни, находчиви деца, които имат достъп до цялото човешко знание отвъд въображението на всяко предишно поколение. "Предизвикателството пред нас е да им помогнем да се справят с трудностите и да се възползват от възможностите на времето, в което са родени", каза тя.

На същото мнение е и Доротея Николова - по думите й е важно родителите да се ангажират, да приложат контрола си да влияят върху децата си да учат. Защото учителите няма как вкъщи да държат контрола, авторитетът вкъщи и в живота са родителите.

"Децата изграждат езиковата си способност и ако в момента невронните им връзки не се организират по подходящ начин, няма да могат да изпълняват процесите по езиковата компетентност. После вече ще е късно", каза Николова. Добавя, че става дума за нормални, умни деца, които развиват сериозни дефицити и това е тенденция.

"Проблемът е, че многото информация, с която разполагаме, не е знание и децата, за да могат да ползват тази информация, преди това трябва да са изградили логическите връзки в ума си и да знаят значението на думите, да имат памет, за да могат да разбират и обработват информацията. Те вече трябва да имат знание, за да могат да използват другата информация от интернет като знание", обясни учителката.

Доротея Николова дава конкретен съвет към родителите - да молят децата си да им разказват с думи и цели изречения, например да прочетат един текст и да го преразкажат.

"Важна е комуникацията с децата, родителите трябва да ги поощряват да разказват, но да следят да го правят с цели изречения и да ги поправят, ако бъркат предлога например, и да им обясняват значението на думите", казва тя. По думите й в момента човечеството явно толкова е напреднало в цивилизацията, че забравя как е стигнало дотук - чрез езика. "И с технологичния напредък това се задълбочава, но няма да остане безнаказано", предупреждава тя. Според нея децата трябва да бъдат контролирани вкъщи да си учат, а в училище - да бъдат оценявани според реалните си знания.

"Масова практика в момента е учениците да си напишат домашното, без изобщо да си прочетат урока. Слушали, не слушали в час, някои от тях установяват, че не могат да се справят с домашното и някои от тях се разстройват и не разбират защо не могат да се справят. Това е изумително, но и масово. Системата изпуска контрола върху наученото", казва учителката.

Като дългогодишен преподавател по информационни технологии и д-р Иванова напомня, че зависимостта от технологиите крие опасности, а консумирането на информация не е знание. "Децата трябва да бъдат насърчавани да разчитат на собствените си знания и умения, да разсъждават задълбочено и критично, да бъдат провокирани да преоткриват света", смята тя.