Над 8 500 българи си отиват всяка година заради праха и отровните газове в атмосферата, според статистика на Световната здравна организация (СЗО). Броят на починалите от Коронавирус в България за около 2 години пандемия, по обявените официално данни към 01.01.2022 година, е 30 955, или средно 15 000 души годишно, което дава двойна преднина за вируса по изтреблението на жителите на България спрямо мръсния въздух. Тази статистика показва, че на ден в България от тези два хищника за човешкото здраве, умират повече от 60 души, което пък показва, че на всеки 20-30 минути един българин си отива заради мръсен въздух или с коронавирусна инфекция. Приблизително на година изчезва населението на един град, като Димитровград. Отново според СЗО, България е на трето място в света по смъртност, причинена от замърсяването на въздуха, веднага след Северна Корея и Босна и Херцеговина.

Но по-голямата смъртност от коронавирусна инфекция е подпомогната от съперника в статистиката, мръсния въздух. Според учените в световен мащаб доказателствата, че мръсният въздух създава неблагоприятен терен, на който стъпва вирусът, стават все повече. Оказва се, че над 10% от смъртните случаи при коронавирус може да са свързани с мръсния въздух. Той допринася за тежко преболедуване на COVID-19 и за сериозни усложнения, сочат данни от проучване на американски лекари според вестник Марица.

Обществото подценява риска от прекомерно замърсяване с фини прахови частици. DW цитира кардиологът от Майнц, който предупреждава, че пандемията досега е убила малко повече от един милион души. Но поради прекомерното замърсяване на въздуха, почти 9 милиона души по света умират всяка година. Професорът по медицина настоява за промяна в мисленето, най-вече в политиката по въпроса.

Връзката между двата убиеца е тясна и според учени, мерките срещу вируса в райони с по-високи нива на замърсяване, трябва да бъдат по-строги, тъй като хората там са по-податливи на заразата. В дадения за пример Димитровград, за изминалата 2021 година имаше регистрирани 30 превишения на допустимите средночасови норми за серен диоксид, като някои от тях бяха в пъти по-високи от максимално допустимите такива. Тези 30 превишения бяха регистрирани за последните 7 месеца от годината, а максимума на превишенията, допустими за календарна година са 24 пъти. Това няма как да не повлияе на живота и здравето на жителите на целия регион.

Замърсяването на въздуха все още причинява около 400 000 смъртни случая годишно в Европа, въпреки мерките, които се вземат. И въпреки, че общата картина на въздуха в България се подобрява, страната остава сред държавите с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и със серения диоксид (SO2).

Въглищните централи са отговорни за почти всички емисии на серен диоксид в страната, както и за повечето емисии на азотни оксиди, които причиняват смог и киселинни дъждове.

Фините прахови частици причиняват възпаления в белите дробове. “Установено е, че инфекцията с Ковид-19 засяга предимно вътрешния, ендотелен слой на кръвоносните съдове“, казва кардиологът и професор от университета в Майнц д-р Мюнцел за ДВ. Той е съавтор на изследването за връзката между мръсния въздух и Ковид-19. Точно този ендотелен слой е атакуван и от праховите частици. След като белите дробове са повредени от тях, те трудно могат да се защитят срещу SARS-CoV-2.

"Нашите оценки показват влиянието на мръсния въздух върху здравните фактори, които взаимно си влияят и се влошават, като по този начин предизвикват фатални вирусни инфекции“, обяснява Андреа Поцер, ръководителка на групата за атмосферна химия в Института по химия “Макс Планк” в Майнц, която също участва в изследването.

Замърсяването на въздуха и коронавирусът са опасна комбинация за кръвоносните съдове и сърцето, добавя професор Мюнцел. Хората, които вече страдат от сърдечни заболявания, са силно засегнати. Ако развият и инфекция с Ковид-19, възниква риск от сериозни заболявания като инфаркт или инсулт. “Колкото по-малка е фината частица прах, толкова по-голяма е вероятността тя да достигне кръвта и да се абсорбира оттам в съдовата система”, обяснява Мюнцел.

И тук идва въпросът, как медицинската наука за няколко месеца успя да създаде ваксина срещу Коронавируса, въпреки че тя не е панацея, а за 50 години не намира начин да се справи със замърсяването на въздуха. Как световната икономика изразходва стотици милиарди $ за пандемията с Коронавирус, а не отдели достатъчно средства за преструктурирането на енергетиката в максимално щадяща околната среда, озоновия слой и човешкото здраве, а това нехайство по отношение на бавния и тих убиец, мръсния въздух, убива по 1 човек на всеки час в България.