Днес православната църква почита Света София и нейните дъщери мъченици Вяра, Надежда и Любов. 

През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София - "премъдрост".

И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.

София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. 

София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него. 

Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. 

Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. 

Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. 

Тя ги погребала с почести и благодарност към Бога. Три дни по-късно дала душата си на Господа.