Европейската комисия съобщи, че предприема правни действия срещу Белгия, България, Кипър, Чехия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия, защото не са изпълнили необходимите действия срещу т. нар. инвазивни чуждестранни видове.
Комисията уточнява, че тези видове (растения и животни) са една от петте основни причини за загуба на биоразнообразие. Тези видове чрез човешка намеса се въвеждат случайно или умишлено в естествена среда, където обикновено не се срещат. Те представляват сериозна заплаха за местните растения и животни, и причиняват на европейската икономика щети за 12 млрд. евро годишно.
До юли 2019 г. посочените държави не са изготвили, приложили и съобщили на ЕК какви са плановете им за действие. Комисията допълва, че тези видове оказват толкова неблагоприятно въздействие на околната среда и здравето, че е необходимо приемането на мерки, приложими навсякъде в ЕС.
Наказателните процедури срещу България, Гърция и Румъния се отнасят и до това, че не са създали системи за наблюдение на тези чужди видове. Крайният срок за тази мярка изтече през януари 2018 г., се посочва в съобщението.
Държавите разполагат с два месеца, за да отговорят и предприемат необходимите мерки. В противен случай комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС.
Европейските правила предвиждат държавите да установят и управляват пътищата, по които се въвеждат и разпространяват инвазивни чужди видове. Голяма част от тези видове се въвеждат в ЕС непреднамерено, например с води и утайки от кораби, чрез въдичарско или друго риболовно оборудване, когато рибари пътуват в чужбина, или чрез контейнери, използвани в международната търговия. Досега само 12 държави от ЕС са изготвили, приели и съобщили на ЕК своите планове за действие, се отбелязва в съобщението.
Видовете, които "засягат" ЕС, са 66, например растения като воден зюмбюл и животни като азиатски стършел или миеща се мечка. Държавите от ЕС са длъжни да предприемат ефективни мерки за предотвратяване навлизането на тези видове в Европа, за откриването им и за предприемане на мерки за бързо ликвидиране рано след тяхната появя. Ако даден вид е широко разпространен, държавите трябва да предприемат мерки за ликвидиране и контрол, или за предотвратяване на по-нататъшното му разпространение, пояснява ЕК.
В околната среда в Европа има поне 12 000 чужди вида, от които 10-15 на сто са инвазивни. Тези чужди видове могат да доведат до изчезване на местни видове, например чрез съперничество за ограничени ресурси като храна и местообитания, с кръстосване или разпространение на болести. Те могат да променят цели екосистеми и така да ограничат способността за опрашване, пречистване на водите или предотвратяване на наводненията. Азиатският стършел, въведен случайно в Европа през 2005 г., напада местните медоносни пчели, намалява местното биологично разнообразие от насекоми и оказва въздействие върху опрашването, пояснява комисията.
Тези чужди видове често оказват значително икономическо въздействие, като водят до намаляване на добивите от селското, горското и рибното стопанство. Гребеновидната медуза, въведена случайно в Черно море, е причинила рязко намаляване на поне 26 търговски рибни запаса, включително от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия. Тези видове могат да нанасят щети на инфраструктурата, да възпрепятстват превозите или да намалят достъпа до вода, като засегнат водни пътища или запушат промишлени водопроводи.
ЕК добавя, че тези видове могат да влошат човешкото здраве. Те могат да предизвикват тежки алергии и кожни проблеми, както и да доведат до предаване на болести между хора и животни.