На днешния ден се навършват 75 години от подписването на Парижкия мирен договор.

С разписаните документи на 10 февруари 1947 година между държавите от антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия се уреждат статутите на петте държави след края на Втората световна война. Това им дава възможност да се включат в Организацията на обединените нации.

Под договора за България подписите си слагат председателите на Министерски съвет Кимон Горгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов.

За някои историци, сред които е и д-р Красимира Узунова от Регионалния исторически музей на Хасково, Парижкият мир води България към преживяването на трета национална катастрофа.

Д-р Узунова, вие сте сред историците, които са на твърдото мнение, че България е преживяла три, а не както се поддържа като теза от други ваши колеги две национални катастрофи. Третата идва след Парижкия мир. Днес се навършват 75 години от установяването на този акт. Какви са вашите усмотрения за тезата ви?

Казваме че сме преживели две национални катастрофи-след Балканската война и след Първата Световна война с Ньойския мир, но Парижкият мир е третата национална катастрофа за България, колкото и на наши колеги историци да не им се иска да признаят това. И защо казвам, че е така. Ньойският мир ни даде поне излаз към Бяло море, а Парижкият не ни даде това, с което страната ни се лиши от контакти с Европейската общност. През Черно море за нас се осъществява връзката със Съветския съюз-и тогава, и сега, но не и с останалата част на Европа и света. С Парижкия договор ни отнеха земи и оставихме в историята идеята за обединение на България. Наложиха ни парични наказания-75 милиона плащахме на Югославия и Гърция. Затова казвам, че сме преживели три национални катастрофи в името на обединението на Тракия и Македония с България, в името на обединението с нашита сънародници.

Всъщност преговорите за Парижкото споразумение започват още през юли месец на 1946 година. България е една от държавите сателити на Германия в Тристранния пакт /Германия, Япония и Италия/, а срещу нас са четирите Велики сили /САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай/.

Онази нишка, която продължава още от Руско-турската война и Санстефанския мирен договор, създаването на по-голяма държава и последващото разпокъсване от Берлинския договор, който създава условията Балканите да живеят постоянно в напрежение и тук да се раждат военни конфликти, всъщност е породено от страха на Балканите да не бъде създадена една голяма държава. Такава държава, която евентуално може да стане силна и в някакъв смисъл да диктува правилата.

Тоест тези действия са абсолютно премерени в геополитически аспект?

Именно. Това е в основата на проблема. Когато България е извикана в Париж, българските граждани, които са се интересували масово от политика, с вълнение са следели изказванията и дебатите. По време на самата конференция е имало речи. Повечето от делегатите са се изказвали изключително в защита на българските интереси. Въпреки всичко обаче в Париж през 1947 година се повтаря Ньой от 1919 -а години, за съжаление.

Когато преживяваме втората национална катастрофа, белязана от Ньойския мир, на нас ни вземат Западните покрайнини, откъсната от България е и Южна Добруджа. В същото време обаче се дава излаз на България към Бяло море. Получаваме и репарации. А сравненията на последствията от Парижкия договор с Ньойския ме карат да бъда в групата на историците, които смятаме, че Парижкият мир от 1947 година е трета национална катастрофа за България. Тогава именно ни вземат Западна Тракия. Така не получаваме удовлетворение на въжделеното желание българските земи от Западна Тракия да се приобщят. А освен това ни е отнета и Македония. Решено е да плащаме и репарации към Югославия и Гърция, които възлизат на 75 милиона лева.

Но има и един много интересен момент в преговорите- когато Гърция и Югославия се скарват. И спорът им е за Македония. На Гърция дори толкова много й се„отворя апетитът“, че освен към Македония, предявява претенции да получи българските земи чак до Пловдив, както и да получи 200 милиона златни лева от България репарации. Срещу това се изправя Югославия, но защо? Не защото те много ни обичат, а просто защото по това време под диктовката на Кремъл се развива идеята за възникването на обединена държава-идеята е българските земи да минат към Югославия. Планът бил за създаване на една голяма югославянска държава.

Това не е станало. Но по този повод е конфликтът между Гърция и Югославия.

В крайна сметка надделява здравият разум у Великите сили и се стига до споразумението България да се прибере в старите предели от 1919 година /очертани от Ньойския договор/, но без да имаме излаз на Бяло море.

В заключение искам да кажа, че според мен създадените граници по Мирните договори- справедливи или по-малко справедливи сме ги преглътнали през годините. Вече повече от 70 години на Балканите живеем в един добър мир, в едно относително спокойствие. И това е най-важното, колкото и в някаква степен да е лицемерно.

Записа: Красимира Славова