Успелите жени знаят от опит, че във всяка професия, доминирана от мъжете, нежният пол се чувства някак по презумпция съден с по-високи критерии и натоварен с недостатъци. Много от съвременните жени в компаниите постоянно чувстват, че ги подценяват. На по-голямата част от тях се заплаща по-малко за същата свършена работа.
В живота обаче някои от най-умните и талантливи момичета рядко осъзнават, че една от най-големите трудности, с която трябва да се преборят, е в самите тях.
Това коментира в The Huffington Post британската авторка и мотивационен психолог д-р Хайди Грант. Според д-р Грант жените съдят собствените си способности в работата много по-сурово, отколкото мъжете, които са техни колеги. И оценяват уменията си по фундаментално различен начин.
„Да разберем защо правим така е първата стъпка в това да поправим нещо ужасно погрешно. А за да направим това, трябва да се върнем назад във времето”, обяснява авторката.
Според нея ако сте жена, и сте имали отлични оценки в училище в пети клас, има много по-голям шанс да сте успешен професионалист днес. Това свое заключение тя базира на специализираните изследвания на дипломния й ръководител д-р Каръл Дуек, който през 80-те години провежда серия от изследвания, свързани с умните момичета и момчета в пети клас и шести клас.
В този период от детството момичетата, които посещават училище и се справят добре с уроците, са по-малко самоуверени и по-уязвими от момчетата, сочи изследването на д-р Дуек. Тогава те са по-напред в развитието в сравнение с другия пол (включително в математиката и в точните науки) и имат по-силно представяне. Но въпреки това съдят успехите си по-строго и по различен начин, който ги прави вечно недоволни.
Специалистите отдават това на следната причина: по-често момиченцата са убедени, че уменията им са вродени. Докато момчетата някак по своему вярват че могат да се научат на много нови неща с труд, постоянство и с течение на времето.
Част от вътрешната самооценка на децата от двата пола задължително се дължи на одобрението и похвалите, които те получават от родителите и учителите. Когато се справяме добре в училище ни казват, че сме „толкова добри”, „толкова умни”, „такъв добър ученик”. При момичетата това стимулира вътрешното убеждение, че имат вроден талант и потенциал. Те продължават да носят тази вяра в себе си подсъзнателно през целия си живот.
И понеже „умните момичета” е по-вероятно да виждат тези способности като непроменима даденост, те порастват жени, които се съдят прекалено строго. И които преобладаващо правят заключението, че нямат каквото им трябва, за да успеят в дадена област. Тези жени се отказват от мечтите и амбициите си много скоро.
