Съвременните европейци дължат сините си очи на ловците-събирачи, височината си - на азиатските номади, а русата си коса - на анадолските неолитни земеделци, съобщи Мейлонлайн.

Естонски и италиански учените разгледаха как древното кръстосване на хора е помогнало за оформянето на днешните ни тела, включително кои исторически групи са допринесли за по-високи или по-ниски стойности на сърдечния ритъм, холестерола и индекса на телесната маса.

По-голямата част от съвременния европейски генетичен състав е оформен от движенията през последните 10 000 години, когато местните ловци-събирачи са се смесили с пристигащите анадолски земеделци - от земите на днешна Турция, и с азиатски номади или понтийски степни пастири. Последните произхождат от някои земи на съвременна България, Румъния, Молдова, Украйна, Русия и Казахстан.

Европейските ловци-събирачи, анадолските земеделци, степните пастири и сибирските популации на древните хора са били разделени хиляди години и са се развивали в различни посоки. Но когато най-накрая са се събрали заедно, техният геном е влязъл в контакт и генетичните варианти, характеризиращи всеки от тях, са се смесили. Това установи изследване, ръководено от учени от университета в Тарту, Естония и университетите в Торино и Падуа.

Черният цвят на косата идва от сибирците и степни скотовъдци, кестенявият - от европейските ловци-събирачи. Руси са били анадолските земеделци.

Сините очи са наследство от европейските ловци-събирачи и анадолски земеделци, зелените от сибирците. Високи са били степните скотовъдци.

По-честият сърдечен ритъм е от европейски ловци-събирачи и сибирски популации, а по-спокойният - от анадолските земеделци.

Високия холестерол е от степни скотовъдци, а ниският - от европейските ловци-събирачи.

По-високия индекс на телесната маса е наследство от европейските ловци-събирачи, а по-ниският - от анадолските земеделци.

Учените са работили с данни от повече от 50 000 мостри от естонската биобанка.

Европа е оформена от първоначалните ловци-събирачи, анадолските земеделци и трета основна популация - степните скотовъдци. Тези номади изглежда са нахлули в Централна Европа през ранната бронзова епоха, преди около 4500 години. Те са въвели опитомените коне и колелото. Произхождат от ямната култура от руско-украинските степи северно от Черно море, разкри геномното изследване. Около 75 процента от генома в Централна Европа преди 4500 години е от степните скотовъдци. Именно от тях произлиза здравото телосложение, с висок ръст и по-голям ханш и кръст.

Изследване, публикувано през 2015 г в сп. "Нейчър" разкри, че голяма миграция на хора от земите северно от Черно море към Източна, централна и Западна Европа е започнала около 2800 г. пр. н. е.

Фокусът върху Естония се дължи единствено на наличието на данни там и сравнителната им липса на други места.