65-годишен мъж от доспатското село Змеица почина в Спешния център в Девин. Близките му потърсиха СмолянБГвести и изпратиха жалба до РЗИ-Смолян и директора на ЦСП-Смолян д-р Велин Денев. В нея роднините обвиняват за трагедията,медиците от  на центъра в Девин. "Вместо да ни помогнат те не ни обърнаха никакво внимание, навикваха ни. Двайсет минути чакахме някой да отвори вратата на спешното . След като я отвориха казаха "който си го е поел, да си го кара към Смолян" и пак затвориха. И ние пак звъняхме и накрая  баща ни почина в ръцете ми, казва Павел Шилев. От институциите започват проверка по компетентност.

Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян д-р Велин Денев каза, че ще има щателна проверка по случая. „ Ще направя проверка по случая, след като се върна на работа, тъй като съм в болнични. Има телефонни записи, записи на камери, записи на тел. 112. Отговорността е персонална, който е сбъркал, ще понесе своето наказание, щом има починал“, заяви д-р Денев. Шефът на РЗИ-Смолян д-р Мими Кубатева също каза, че ще проверят случая.

"Рентгеновата снимка показва, че мъжа имал тежка ковид-пневмония", каза за еТВ директорът на МБАЛ-Девин Радка Грозданова. По думите й екипа на линейката от Доспат предварително се обадил, че карат тежък случай. Според нея рентгенолага слезнал веднага и направил каквото може.  Според сина на починалия обаче, те обликаляли с линейката над 20 минути докато някой отвори вратата, за да стигнат до ренгена. Лекарят пък дошъл след още половин час чакане.

Разказът на близките  от първо лице, гледайте тази вечер в новините на еТВ от 19.30 часа само в мрежата на ЕСКОМ. 

Публикуваме жалбата на близките на починалия без редакция. СмолянБГвести изказва съболезнования !

През медиите!!!

До

Директора

на РЗИ

гр. Смолян

С копие:

До

Директора

на спешна помощ

гр. Смолян

ЖАЛБА

от Павел Асенов Шилев, с. Змейца

Уважаема д-р Кубатева,

Уважаеми д-р Денев,

На 12 срещу 13 февруари към 22 часа извикахме спешна помощ през телефон 112 за баща ми Асен Малинов Шилев. Имаше задух и трудно дишаше. На място дойде екипът от Доспат. Прегледаха баща ми, направиха му бърз тест за коронавирус, беше отрицателен, също така ЕКГ и му измериха кислородната сутурация, която беше 82 %. Фелдшерът прецени, че трябва да бъде закаран в болница. Към 23 часа баща ми Асен Малинов Шилев с линейка от Доспат беше закаран в спешната помощ в град Девин. Позвънихме на звънеца на спешната помощ. Отвориха ни след около 20 минути две жени. Попитаха ни прегледан ли е болният и казаха „ след като е прегледан в Доспат карайте го направо в отделението на болницата и затвориха вратата.

Входовете към болницата бяха затворени и ние отново позвънихме на вратата на спешната помощ. Отвориха и казаха, че трябва да минем през техния вход, да се направи снимка на баща ми и тогава да го приемат. Никой от дежурните, нито лекар, нито фелдшер прегледа баща ми, а той беше със силен задух. Не му направиха нито инжекции, нито нищо, въпреки че се влошаваше с всяка минута. Говореха помежду си само за документи – кой какво трябва да представи и такива подобни.

След около още половин час дойде дежурният лекар от болницата, доктор Яръмов, който му направи снимка. През това време баща ми посиня. Сложиха го на кушетка и му дадоха маска да диша, но аз видях че през нея няма нищо и когато казах на сестрата, чак тогава тя видя, че маркучът не е свързан към кислородната бутилка. След минута баща ми се влоши и почина в ръцете ми. Каза ми „махни ми маската и ми дай водичка да пийна“ – това бяха последните му думи!

Изказвам огромното си разочарование от отношението и бездействието на екипа, който трябва да оказва спешна помощ на болните. Една снимка не лекува! Не лекуват и документите! Лекуват лекарствата и отношението към болния! Не е ли задължение на екипите на спешна помощ първо да прегледат болния, да го реанимират, да му направят необходимите манипулации и чак тогава да го пращат на изследвания и където трябва да отиде??? В смъртния му акт час на смъртта е 01 и 30 минути. Това са два часа и половина размотаване!

Възмутен съм не само от бездействието на персонала на спешна помощ, но и от отношението им към болния. Вместо да му дадат кураж се подхвърляха думи като „той е посинял, всеки момент ще издъхне“, „защо идвате чак сега“ и други подобни коментари в негово присъствие. Кой е виновен за смъртта на баща ми?! Екипът от Доспат, екипът на спешна помощ от филиала в Девин, или някой друг??? КОЙ???

Обръщам се към Вас не защото търся възмездие, а защото не искам това да се случи и с други подобни пациенти, търсещи помощ във филиала. И защото хората, които са се отдали на тази професия, трябва да проявяват повече човечност и хуманност, а не да бъдат диспечери и мрънкащи чиновници пред болните и умиращи пациенти!

Надявам се, че ще извършите проверка по случая и ще вземете необходимите мерки за това да няма вече подобни случаи, като нашия, който отне поредния човешки живот!,завършва жалбата до институциите

Анелия Веселинова