Белосаните златоградски къщи,които всички помним с носталгия от детските си години са свързани с един древен местен занаят ,а именно с добива на вар.Получаването на вар или както е известен по златоградски ,,горене на кереч“ ставало в специално изградени пещи за горене на вар/керечници/.Такива ,,керечници“ имало на доста места в околностите на Златоград,където има естествени находища на /бел или керечов камень/ варовикови скали. По известни са били керечниците в местностите :-Мишов дол/Рахурът/-там като деца ходехме да берем кокичета.Там потомствен майстор по добиването на вар е бил стария Деляахмед , подпомаган от Менковалията Исен и от старите Дедьовци/Хъмо Дедьов/ ,Хаджоловци,Хашимовци ,Лесковци и др.Недалеч от тук към месността Рупите също е имало варница .Там са работили старите Хаджоловци и Аршиневци .Пак в този район в местността Севастарово ,където са старите Кафеджицки колиби е имало друга варница . Кафеджиевци този район го зовяха ,,Бел камень“ и Липово . .Варници е имало и в близост до Карафеизовите , Нановите ,Вунцовите и Мемовите колиби ,а също и на други места/Белото камене/ ,където е имало природни находища на варовици.Варница е имало и след кв.Табахана в местността ,,Стимире“ в лъката на Върговци .Там добивали вар Юрчиевци , Върговци и др .Известна е варницата и в близост до ,,Мемовския извор“към Альовата колиба . Там са работили Шъковци ,Деляахметьовци и Топаловци.Помни се и варница към Человите колиби в местността Бучиварово.Там добивали вар старите Человци.Изобщо в този занаят е била ангажирана много работна ръка-майстори и общи работници .Използвали се местните природоизточници/варовици/ и сухи дърва ,добивани в близката околност.След ,,горенето“ на варовиковите камъни чрез нагряване от топлината / до 800-100градуса/ от изгарянето на клади от сухи дърва се получавала ,,негасена вар“/.Технологията е била много проста и вероятно непроменена още от времето на траките:-правела се голяма клада от сухи дърва бук и дъб.Върху кладата се нареждали варовиковите камъни като своеобразна пещ .Така изградена се запалвала.Кладата горяла в продължение на два до три дни.По време на това ,,горене“ от варовика се получавало негасена вар. След като изстивала така приготвената негасена вар вар се е продавала.Идвали хора с товарни животни .Купували я суха в чували и така я карали и до най отдалечените махали , където се ,,загасяла“ на място в ,, керечови ропи“ .Ропи имало под Керечницата в Мишов дол.Там използвали водата от Мишов дол и я загасяли .,,Гасенето“ си е било вид химичен процес и никак не е бил безопасен.Така старите хора помнят как Кадир Хашимов е паднал в керечовата ропа и получил изгаряния по тялото. Гасената вар не е била никак евтина.По голямата част от населението я използвало само за варосване отвън и вътре на къщите и оградите .В по ново време негасената вар се карала с автомобили.Така един местен шофьор ,превозващ негасена вар получил прякор ,,Керечолу“.Няколко варници е имало в района на Пресока-Балали.Помни се ,че там са горели кереч от рода Георгиеви/Галипови/,Етюви, Дринката и др. .От рода Георгиеви има възрастни хора,които помнят как като деца са вземали камъни негасена вар и са ги хвърляли във вировете на Баларицка река,която тогава била пълна с риба .С един прът разбърквали водата .При ,,гасенето „ се отделяла топлина .Водата завирала и побелявала.Рибата изкачала на брега и децата я събирали за ядене. Варница е имало и над Ерма река до Байрактаровите колиби.Там известни майстори били старите Байрактаровци,Топаловци и Гумаджията.Преди село Аламовци под пътя също е имало варница.Там също се помни как се е ,,горял“ кереч. След 1950г.при образуване на ТКЗС-добива на вар става кооперативна дейност.На един по късен етап нуждите от вар се увеличават и се изграждат промишлени варници.Все още стоят такива варници на входа на Устово и на входа на Неделино. Известно е от химията,че варовиците са калциев карбонат .При загряването им в специално изградени пещи при висока температура се получава калциев окис /негасена вар/ и се отделя въглероден двуокис .При започване на строеж на нов дом в миналото почти във всяка къща се изкопаваше ,,керечова ропа“ ,където негасената вар се ,,загасяше „ с много вода в специално сковано голямо дървено корито в единия край с преграда от надупчена ламарина, през която се прецеждаше загасената вар в ропата.Много търсен майстор за загасяне на вар бил Сано Келешов . В ропата загасената вар отлежавала и ставала като застинало масло.Тя периодично се наводнявала за да се загаси напълно .След отлежаване се покриваше с един слой /20-30 см/ промит речен пясък и се използваше по късно за приготовление на кереч/хоросан/ и за лепене /варосване/ на къщите отвън и вътре почти всяка пролет. От чиста вар нашите баби правеха ,,керечова мая“-избистрена варова вода ,в която накисваха плодове за приготвяне на сладко от сливи или на рачел от тиква.Накиснати в такава ,,керечова мая“ нарязаните плодове запазваха своята твърдост и не омекваха. Варното мляко /керечова каша/ се използвало широко за белосване и е най старото средство за дезинфекция.В миналото след като почине човек задължително стаята му се е варосвала.Всяка пролет всички стаи ,,окадени“ през зимния сезон задължително се варосваха и така белосани отвътре и отвън къщи ритуално посрещаха пролетните празници Великден и Гергьовден /Адралес/. В наши дни сухата вар намира приложение и като калциев тор за варуване през есента и зимата на обработваемите площи за зеленчукови култури.Това повишава много плодородието на киселите почви каквито са повечето почви в района на Златоград.Добивът на вар има дълбоки корени още от времето на траките ,а след това при римляните получава още по голям разцвет.Не напразно почти всички тракийски светилища и свети места почти винаги са свързани с високи варовикови скалисти върхове като Белото камене над село Старцево .Извесно е ,че варовиците се използват и в металолеенето при получаване и закаляване на стоманата. Нашите предци са предавали това древно знание векове наред , изполвайки умело природните дадености .

автор: Розалин Хаджиев, председател на Тракийско дружество, гр.Златоград