В Златоградско в миналото е имало доста овошни видове/имише /.Хубавият местен климат –мека зима и топло лято е позволявал да се развиват почти всички овощни видове.В края на пролетта първи зрееха черешите.Те биваха черници,белици или белички.Има един стар сорт ,носещ името ,,буковици”. Младите неузрели черeши ги викахме ,,галадонки". Дивите череши биваха наричани пък ,,пилешници’.Пресадените дивачки се наричаха ,,пресади”или ашлами.Срещат се и вишни /вишници/. Летните круши петровки в златоградско ги наричаха ,,мишкийки"..Към август зреят ,,караманките" и хармудите.По към есента зреят зимните круши и оскрушите.Караманките в миналото са били широко разпространени в с.Старцево.Има ги обаче и по Златоград.Запазена е караманка в кв.,,Колото” до старата лесковска къща - над 250 години е и плододава и до днес.От тях се правят сушените плодове ,които наричаме ,,шушулки". Старите хора в миналото ги сушеха нацепени и поръсени със суха ,,воленица”-мащерка за да не се изпасват .Тези круши се ядат след като омекнат и придобият характерен черно -кафяв цвят.Любопитно е ,че тези круши караманки се срещат и в Сърбия и в Македония. Караманката като сорт изглежда има връзка с област Караман в Мала Азия.В близкото до Златоград село Пресека носят името ,,елехче армуду”-сиреч елехченска/старцовска/ круша .Има и зимни круши ,които се ядат като престоят.Тогава стават меки и сладки за ядене.От тук иде и златоградския израз :,,Умекна като зимна круша”за човек който е улегнал и станал по благ и сговорчив..Срещат се и различни диви и полудиви круши с различна едрина и вкус и зреещи от лятото до късна есен.Някои са много ароматни и подходящи за компоти и сокове, а също и за сушене .Ядът се също като поомекнат затова ги назовават и ,,макушки”.Големи крушови дървета са дали имена на махала ,,Крушка” .Има и местност ,,Крушкана”,а също и род Крушкови .Оскрушите/скоруши/ ,а някъде ги казват и вазкруше се ядат в късна есен след като омекнат.Като не са омекнали и ги ядеш може да те хване ,,оскомина”.Те са дълголетни –не са рядкост дървета по на 150-200 години.Дюлите/дюнки/ са смятани като пазещи от лоши очи.Почти нямаше златоградски двор без тях.Биваха по едри,наричани правощенски и по дребни –диви,но силно ароматни.Ябълките също имат също широко разпространение. Летните ябълки ги наричаха ,,благушки".Имаше и едри летни ябълки.А зимните ябълки едновремешни сортове се наричаха ,,джовански ябълки '.Те траеха до ранна пролет.Имаше и едри благи киселици.Даже към Козарска река има местност :,,Благана киселица" .Ореховите дървета имат широко разпространение и биват най –различни разновидности:едри ,дребни,средно едри,с мека черупка,с твърда черупка.Тези орехи ,които бяха с твърда и сраснала с ядката черупка се наричаха ,,костеливи“.На ореха всичко се използва.Още навремето са идвали с манди/биволи/ да товарят големите орехови трупи.От ореховите пънове и дъна са правели приклади за пушки/тюфеци/.Хубавите орехови дъски и талпи използвали за иконостаси ,дърворезби др.Зелените орехови жуни варяха и използваха за багрене. С орехи като деца играехме ,,купите“.От едрите орехи избирахме ,,кусуре“ за да играем купите. Сливите са също широко разпространени и са от най различни видове. Ехче е валчеста синя дребничка и много сладка слива в Златоград .Старите хора ги наричаха още ,, ехчови сливи”.Пуска много издънки от корените и става едва ли не като джунгла покрай нивите и ливадите.Старите хора едно време ги засаждаха покрай плетовете и край нивите..В миналото старите баби са ги сушили за ошаф.Правеха и мармалад почти без захар.Като са добре узрели зажизат от благо.Това са го усетили ракиджиите и ги събират сега най вече за направа на ракия. Средулката на по старите дървета е много красиво червеникава и се е използвала за направа на гайдуници и ручила за гайдите.Иначе от другите сливи в Златоград има едни бели сливи доста едри ,но не се лупят.В с.Кушла ги наричат преки сливи/сиреч истински сливи/.Ядат се добре узрели и правят от тях също ракия .А има едни дребнички бяло жълти сливи ,които се лупят -тях наричат ирепки или урепки.Правят от тях сладко или ги сушаха за ошаф. Има едни други малко поедри от ехчовите сливи синьовиолетови-тях наричаха ,,марини" или ,,маринки”. А има и едни едри валчести горе долу като кокоши яйца големи сливи -тях ги викаха труплести сливи или магарешници. Джанките в Джованци пък им казват ,,тропальки”. Срещат и едни полудиви сортове дребнички праски с много мъх по тях-мъшивки.Срещат се и различни видове ,,смокви“-смокини.Има и по едри/жълтозеленикави/ и по дребни/синкавочерни смокини/. Това са част от златоградските овошни видове използвани в миналото за бърза консумация,за сушене,за мармалад и петмез ,а в късна есен и за направа на ,,люто-рангюль”,а също и за домашна ракия. В миналото старите хора са ги садили по край плетове,трапове,покрай пътища да ги накусят било людие ,било животни за хаир и за спомен за душете. Старите родопчани правеха не само чешми ,правеха и ,,Пресади“.Ашладисваха дивачки с хубави череши,ябълки,круши и др.Често тези култивирани овошки могат да се видят и днес на необичайни места-покрай пътища,покрай ниви ,а понякога и насред гората.Един старец от Козарска река бе направил навърх високана планина цяла овощна градина с най различни ашладисани овошни дръвчета.На края на своя земен път бе изписал с разкривени букви на една ламарина :,,ИМИШ ЯЖ И БЕРИ КОЛКОТО ИЩИШ“.Правеше халал плодовете на своята овощна градина та всеки случаен минувач да си набере колкото иска и каквото иска без да се бои ,че ще бъде обвинен в кражба.Мили родопски старци за тях бе непознат израза :,,Внимание зло куче или внимание частна собственост-стреля се без предупреждение…“Някога като очертавали границата между България и Гърция една вековна оскруша/скоруша/край село Кушла се паднала точно на браздата очертаваща държавната граница ,но никой не посмял да я отсече.Едно обикновено плодно горско дърво,а сякаш е било далечен предвестник на обединена Европа -пуснало корени в земята на две държави и опънало снага под слънцето ,което грее еднакво за всички !!!

автор: Розалин Хаджиев, председател на Тракийското дружество „Дельо войвода”, Златоград