Български пътища в пъти по-скъпи от тези в Нидерландия и Унгария, трактори на тройни цени, къщи за тъщи, ремонтът на Ларгото, Барселонагейт - това са само част от случаите на злоупотреби, за които са се информирали депутати от Европейския парламент от комисията по бюджетен контрол от българските власти.

Те бяха на 3-дневно работно посещение в България, заедно с представители на Европейската комисия и Европейската сметна палата, между 11 и 13 април, с цел проучване на фактите във връзка с обвиненията в корупция и злоупотреби с публични средства и потенциалното отражение върху финансовите интереси на ЕС.

Делегацията е разговаряла с премиера Кирил Петков, вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев, заместник-министъра на земеделието Момчил Неков, главния прокурор Иван Гешев, както и с висши държавни и правителствени служители, които са пряко или косвено свързани с администрирането и управлението на европейските фондове у нас от МВР, Народното събрание, Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС", Сметната палата, ИСУН 2020, Националното сдружение на общините и неправителствени организации.

"Обсъдихме управлението на европейски проекти. Някои разговори с българските власти не бяха лесни", призна Томаш Здеховски (ЕНП, Чехия), без да посочи кои. Той е заместник-председател на Комисията по бюджетен контрол в ЕП и ръководител на водената у нас делегация.

"Това не е обичайна делегация на комисията по бюджетен контрол на Европарламента, защото не посетихме нито едно място, за което има сигнали за злоупотреби с европейски средства, каквато е обичайната практика", каза Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ). Той е член на парламентарната комисия и придружаваше депутатите.

Обясни, че делегацията е дошла на проверка в България, защото европейските институции са залети от сигнали за злоупотреби у нас. "Еврошампиони сме по сигнали", казала Новаков.

"Разгледахме общата картина и системната злоупотреба с европейски средства при проекти с обществени поръчки, основно свързани с инфраструктурата, къщите за гости. Обсъден бе и проектът за ремонт на Ларгото в София, както и казусът с къщата в Барселона", каза Цветелина Пенкова, евродепутат от БСП и част от делегацията.

Пътища и трактори

"В България трябва да има опростяване на управлението на еврофондовете и засилен контрол на средствата. Ако някой твърди противното, това не е така. Не трябва да сте по-големи бюрократи от Брюксел", каза Томаш Здеховски.

Той заяви, че с българските власти са разговаряли за завишаването на цените на много стоки и дейности. Даде пример с нарушения по оперативна програма "Регионално развитие" с пътища, без да изпада в конкретика. Обясни само, че при търг за път се дават три оферти по Закона за обществените поръчки за 80 млн., 90 млн. и 110 млн., а в действителност цената на самия път е 30 млн. На практика процедурата е проведена по правилата, но пътят струва много повече от реалната стойност.

"Най-общо казано вашите пътища може да са много евтини, но ако проектът се съфинансира с европейски фондове, изведнъж цената става висока. Това го обсъдихме с неправителствени организации и говорим за периода от 2004 година досега", каза Здеховски.

През 2018 г. Елена Йончева, която днес е евродепутат от БСП, поиска от Европейската комисия и ОЛАФ да провери строителството на магистрали у нас с европари. До този момент двете институции не са излизали с публична информация какво са показали техните проверки. Като част от евроделегацията беше Цветелина Пенкова, която е евродепутат от БСП.

Томаш Здеховски описа злоупотреби и с покупката на трактори по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Вносители на техника увеличават цената с 30 - 40% спрямо пазарната, когато се купува селскостопанска машина с евросредства. Бенефициентът по програмата в същото време е направил обществената поръчка, както са изискванията и казва такива цени дават, но е лесно проверимо, че това не са пазарни цени, каза Здеховски. Съмненията са, че горницата над пазарната стойност се дели между бенефициента и други лица.

"Не може да се плаща цена за километър път или за трактор, която е три или четири пъти по-висока от тази в Унгария и Нидерландия. Трябва да има само един закон и той да е за всички, независимо дали говорим за олигарси или обикновени хора", заяви чешкият евродепутат.

Къщи за гости

Освен за трактори в земеделското министерство евродепутатите са разговаряли и за къщите за гости, финансирани по ПРСР. Идеята за финансирането на тази мярка беше да се стимулира селския туризъм, но се оказа, че при една голяма част от случаите с парите са се облагодетелствали шефове от фонд "Земеделие", партийни лидери и други държавни чиновници. Най-драстичният случай за нарушение е къщата за гости на бившия заместник-министър на икономиката Александър Манолев, който е единственият подсъдим по този случай за подбудителство за злоупотреба с европейски средства.

България трябва да възстанови 28.7 млн. евро по тази афера на Европейската комисия.

"Средствата в проектите за къщи за гости, където бяха открити нарушения, се възстановяват не от крайния бенефициент, а от джоба на данъкоплатеца. Целта е да плаща нарушителят, а това трябва да се уреди тук, в България", каза София ин'т Велд ("Обнови Европа", Нидерландия).

Андрей Новаков каза, че България е възстановила тези средства, а всички проекти с къщи за гости с открити нарушения са дадени на НАП за принудително изземане и събиране на парите.

Барселонагейт

Евродепутатите са били запознати и със скандала "Барселонагейт", който е свързан с покупката на луксозна къща в испанския град за манекенката Борислава Йовчева. Първоначално прокуратурата отказваше да разследва случая, но под натиска на евроинституции все пак образува дело и по него разпита бившият премиер Бойко Борисов.

Обсъдихме "много задълбочено" случая с къщата в Барселона, разследването продължава и след 10 дни ще има повече информация от Евроюст, каза Томаш Здеховски.

Евроюст е орган на Европейския съюз за съдебно сътрудничество, в който влизат полицаи, съдии и прокурори от 27-те страни членки и могат да правят разследвания.

Не стана ясно как случаят "Барселонагейт" засяга европейските средства и финансовите интереси на ЕС.

Корупция в общините

В по-общ план евродепутатите са разговаряли и за корупция в общините при изпълнението на европроекти.

"Имаме данни, но не можем да ви дадем само един пример, защото има доста примери. Нямаме конкретика, защото този въпрос се отнася за проверяващите органи тук и за прокуратурата в Брюксел", каза Здеховски.

Той съобщи, че кметове от Националното сдружение на общините са им се оплакали от "превантивно налагане" на т.нар. финансови корекции, които след това се отменят от съда.

Слабото звено - съдебната система и прокуратурата

"Ще напишем подробен доклад с препоръки към Европейската комисия и към европейските институции за работата тук, но България трябва да си свърши работата. Слабото звено са съдебната система и прокуратурата", каза София ин'т Велд.

"Очакваме реални промени в работата на съдебната власт и на прокуратурата, но досега няма някакви видими резултати", каза Томаш Здеховски. "Липсата на разследвания и на прокурорски действия е проблемът в България", допълни той.

София ин'т Велд каза, че е била в България през септември по същите въпроси, но с друга мисия.

"Има неща, които не са се променили. Изразихме притеснения, че от страна на прокуратурата нямаме усещането за съществен напредък. Има вражда между главния прокурор и правителството. Не става въпрос за фигурата на главния прокурор, а системата да работи. Има съпротива от страна на някои органи и нашите притеснения остават и сега", каза София ин'т Велд.

Скоро - нова проверка

Посещенията на Комисията по бюджетен контрол са регулярни. "Ние се борим срещу разхищенията с европейски средства в различни страни и го правим отдавна заедно с ОЛАФ", каза Ришард Чарнецки (ЕКР, Полша). Той обясни, че в Чехия и Унгария също са правили проверки, свързани с разходването на евросредства, за които има съмнения, че са отишли към бившия чешки премиер Андрей Бабиш и към близки на унгарския министър-председател Виктор Орбан.

За тази година предстоят проверки на Комисията по бюджетен контрол в Кипър и Нидерландия, а през 2023 г. мисии в Унгария и Турция, каза Чарнецки.

"Планираме следващата ни мисия в България да е възможно най-скоро", заяви София ин'т Велд.

Застрашени ли са европарите за България

Обикновено след проверки на евроинституции при съмнения за злоупотреби с евросредства, ако се докажат, следва спиране на пари, до отстраняване на слабостите. Досега това се е случвало основно по времето на управлението на тройната коалиция, но имаше случаи и при ГЕРБ, както и при кабинета на Пламен Орешарски (БСП/ДПС).

Затова евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова заяви, че европейските средства за България по-никакъв начин не са застрашени в бъдеще. Причината според нея това да е така е, че са се запознавали със стари случаи на злоупотреби.

Европейското финансиране не е застрашено, защото още не е получено и одобрено, репликира Андрей Новаков от ГЕРБ.

Едва миналата седмица Европейската комисия одобри Плана за възстановяване и устойчивост, като първите пари се очакват да пристигнат у нас в края на лятото, по думите на премиера Кирил Петков. Споразумението за партньорство с ЕС и оперативните програми към него за периода 2021 - 2027 г. все още не са одобрени и няма яснота кога ще се случи, въпреки че вече тече втората година от програмния период.

Така единственият риск е да ни бъдат спрени европарите по оперативните програми за изминалия програмен период 2014 - 2020 г., който финансово приключва в края на 2023 г. По него България е усвоила малко над половината от средствата.

Цветелина Пенкова очерта какво е нужно да се промени, за да не се стигне до този негативен сценарий - реформа в съдебната система, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), Агенцията за обществените поръчки и активна работа с европейската прокуратура.