На 6 май православната църква чества Деня на Свети великомъченик Георги Победоносец - един от най-почитаните светци и мъченици в Източното православие. Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е жестоко изтезаван и обезглавен. Георги се превръща в образец на "идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската.
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината.
Традицията повелява във всяка къща да се пече агне за Гергьовден.
На Гергьовден имен ден имат над 220 хиляди българи, а Георги е най-разпространеното мъжко име у нас. Носят го близо 152 хиляди души.