Сагата „Каскада Горна Арда” е пример за пренебрежителното отношение на властимащите в България към възобновяемите енергийни източници. Реализацията на проекта не намери място в Плана за възстановяване и устойчивост” на настоящият кабинет „Петков”.Това става в момент,когато цените на тока вървят нагоре,а изграждането на нова ядрена мощност се проточва във времето.Освен това на фона на промените в климата водата става безценна стока.В момента вече пета година проектът е в мъртва точка, въпреки общественото мнение в региона,което е в подкрепа на неговата реализация.

  Бившият кмет на община Ардино и настоящ председател на областната структура на ДПС Ресми Мурад споделя,че е готов да подкрепи всяка инициатива дошла отдолу в полза на изграждането на каскадата. Имал съм редица разговори с представители на изпълнителната власт, включително и с премиера Орешарски. За мен е необяснимо бездействието на властимащите в България, каза за Кърджали бг вести Ресми Мурад.

  Възкресяването на проекта „Горна Арда” е мой приоритет. Подкрепям всяка инициатива в негова полза, каза от своя страна настоящият кмет на Ардино инж.Изет Шабан.

  Междувременно в Кърджали се формира Инициативен комитет в подкрепа на проекта. Инициатор е арх.Станислав Луков.

  Кърджали бг вести изпрати официално запитване до ръководството на акционера EVN-България. От там ни отговориха, че проектът е замразен и засега няма движение по неговата реализация.

Идеята за изграждане на хидроенергийни съоръжения по горното поречие на река Арда възниква през осемдесетте години на двадесети век. Тогава е предвидено да бъдат изградени три язовира – „Мадан”, „Ардино” и „Сърница”, с прилежащи към тях водноелектрически централи. Работата по проекта през осемдесетте години е предимно на идейно ниво. След 1989 година проектът е замразен за около 10 години.

Работата по проекта Хидроенергийна каскада Горна Арда беше възобновена през 1998 година. Това стана с подписването на 4 ноември 1998 г. на  споразумение между Република България и Република Турция за изграждане на каскадата "Горна Арда".  През октомври 1999 министър-председателят на Република България Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит дадоха официалното начало на проекта на тържествена церемония по първата му копка.

Оповестените параметри на проекта предвиждаха до 2006 г. да бъдат построени три язовира – „Мадан”, „Ардино” и „Сърница”, всеки от тях с ВЕЦ, като общата мощност на съоръженията трябваше да е 170 мВт. Предвиждаше се те да произвеждат 466 млн. кВтч електроенергия годишно. Обявената стойност на проекта беше 220 млн. щатски долара. Малко след стартирането си, поради финансови затруднения на турската страна, проектът беше временно преустановен.

На 22 март 2001 година правителствената пресслужба съобщи, че „правителството на Република България с Решение № 135 отменя - Решение № 580 от 2000 г. за предоставяне на концесия за бъдещ воден обект - язовир „Мадан” и напорна деривация към него - публична държавна собственост, първо стъпало от каскада „Горна Арда”, който да бъде изграден със средства на концесионера.

Отмяната на решението за предоставяне на концесия беше следствие от непредставени от страна на акционера в ХЕК Горна Арда – „Джейлан Иншаат”, дъщерно дружество на „Джейлан Холдинг”, доказателства за финансови и технически възможности за изпълнение на проекта.

С решение на Анкарския търговски съд беше наложен запор върху имуществото на „Джейлан Иншаат” с цел обезпечаване и гарантиране на вземанията на кредиторите на поставената под особен надзор Капиталбанк, дъщерно дружество на „Джейлан Холдинг”. Запорът забрани извършването на каквито и да е сделки и плащания, както и разпореждания с недвижими имоти, собственост на дружеството.

Отнемането на решението за предоставяне на концесия постави началото на серия от преговори между Националната електрическа компания и „Джейлан холдинг” за заменянето му като участник в проекта.

Няколко чуждестранни компании, сред които и италианската "Енел пауьр", проявиха интерес да инвестират в проекта, поемайки участието на турската страна. Въпреки водените преговори обаче, не се стигна до споразумение за въвеждането на нови партньори в „Горна Арда”.

През март 2008 година турската компания CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., която пое активите на „Джейлан” след обявяването й в несъстоятелност, заведе дело в арбитражния съд в Париж срещу НЕК. Искът на CCG беше в размер на за 75 млн. евро. Компанията твърдеше, че НЕК се е опитала да  прекрати против волята на CCG участието им в „Хидроенергийна компания Горна Арда”.

В края на 2008 година австрийската компания ЕВН, която към този момент вече имаше сериозен опит на българския електроенергиен пазар, изрази интереса си към участие в проекта „Горна Арда”. В резултат на проведените преговори с CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., беше постигнато споразумение ЕВН и Alpine Bau да изкупят участието на турската компания в ХЕК Горна Арда. От своя страна CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S. замрази временно иска си срещу НЕК в Арбитражния съд в Париж.

На 2 септември 2009 г. правителството на Република България, ръководено от министър-председателя господин Бойко Борисов, взе решение, с което определи „Хидроенергийна компания Горна Арда” АД за инвеститор на каскада „Горна Арда”.

Министерският съвет одобри и писмо за подкрепа за реализиране на инвестиционния проект. С утвърждаването му стана възможно окончателното структуриране на „Хидроенергийна компания Горна Арда” АД. За акционери в дружеството бяха посочени НЕК, EVN и Alpine Bau.

В началото на 2010 година Alpine Bau преразгледа приоритетите за развитието си и заяви намерението си да се оттегли от проекта „Горна Арда”.

На 19 юли 2010 година във Виена, в присъствието на премиера Бойко Борисов, беше подписано акционерно споразумение между EVN и НЕК, с което бе поставено реалното начало на създаването на смесена българо-австрийска компания, която да изгради и експлоатира хидрокаскада „Горна Арда”. Споразумението предвижда EVN да притежава до 70 на сто от компанията.

Каскада „Горна Арда” ще даде значителен тласък за развитието на местната икономика в областите Смолян и Кърджали. Нашият стремеж е „Горна Арда” да стане притегателен център за развитие на туризма в региона, който и сега е сред най-предпочитаните места за селски и зимен туризъм в страната ни. 

Това се казва в официалния сайт на ХЕК”Горна Арда”.

А ето какво сочи разследване на колегите от „Нов живот”:

2010 г. - Три дни след като Бойко Борисов подписва споразумение с австрийския си колега Ервин Прьол за изграждане на каскадата от EVN и НЕК, депутатите в Народното събрание гласуват поправки в Закона за водите. Новият член 118ж още в първата си алинея забранява на министъра на околната среда и водите да издава разрешително за водоползване от повърхностни води на такива обекти. Което на практика си е  забрана за изграждането на каскади от Водноелектрически централи.

Няма ли тази поправка да спре изграждането на „Горна Арда“, питат от екокомисията в парламента. Присъстващите екоексперти от МОСВ обаче не позволяват да се пипа приетият текст с обяснението, че каскада „Горна Арда“ ще получи разрешение като каскада от язовири с ВЕЦ-ове, а не като каскада от ВЕЦ-ове. Така че, според тях, промененият текст не засяга проекта. Представители на неправителствените екоорганизации обаче са категорични, че такова заобикаляне на закона ще доведе до дела в евросъдилищата срещу каскадата.

С решение на Министерския съвет от декември 2012 г. хидроенергийната каскада “Горна Арда” става обект с национално значение. Това решение е важно - съкращават се значително сроковете за провеждане на необходимите административни процедури. ХЕК “Горна Арда” пък трябва да плати на НЕК разходите по строително-монтажните работи от 2000г.

6 юли 2012 г. - ХЕК "Горна Арда" сключва договор за извършване на предпроектни проучвания и разработване на идеен проект за каскадата с швейцарската компания "Stucky". Този път тя бе избрана чрез конкурс и работата й трябва да приключи към средата 2013 г. Според плановете на инвеститора следва изготвяне на нов ОВОС и започване на строителство. То пък трябва да приключи в рамките на от 3,5 до 5 години. На електронната страница на ХЕК “Горна Арда” и до днес няма информация за проекта и неговите параметри. До преди дни можеше единствено да се намери обявление за непрозрачна процедура без особена информация. Никъде в сайта на МОСВ към днешна дата не се намират публикувани данни за инвестиционно намерение или ОВОС относно каскадата.

Август 2016 – ръководството на хидроенергийната компания, провежда работна среща с областния управител на Кърджали Илия Илиев и с общинарите в Ардино. За постигане на по-добра координация между институциите с отношение към проекта, бе създадена междуведомствена група. На чело е зам.-министърът на енергетиката заедно с експерти от три министерства и представители на фирмите-акционери - НЕК и EVN. Задачата е да се намери най-подходящата форма за изграждане на каскадата. Иначе казано хем да е по националното, хем по европейското законодателство.

28 февруари 2017г. - EVN AG, мажоритарен акционер в Хидроенергийна компания „Горна Арда" АД, официално обявява, че замразява реализацията на проекта за изграждане на хидроенергийна каскада "Горна Арда"…

 От компанията не коментират,но основната причина остават законодателните пречки.

Кърджали бг вести