| “Светилището на Орфей” при с. Татул |
Древно село на магьосници откриха археолози при разкопки в района на Момчилград, съобщи БНР.
Край бреговете на река Върбица те са попаднали на повече от 50 ями, в които са извършвани неизвестни до момента ритуали.
Съоръженията са от XII век и в тях са намерени обгорели камъни, керамика, парчета от железни остриета и сурово месо.
В близост до жертвениците са открити още подобни ями, но те са на възраст над 2 хил. години. Според археолозите, много вероятно е това да са места за заклинания или магии.
Това лято българо-френски екип от археолози проучва друго праисторическо селище отпреди 6 хил. г. край село Върхари, Момчилградско.
Хипотезата им свързва селището с легендарната Троя. Ръководителят на екипа ст.н.с. Явор Бояджиев съобщи през юли, че откритите находки с голяма вероятност ще потвърдят иначе сензационната фантазия за това, че праотците на героичната Троя са от племена, населявали земите на днешна България в района на момчилградското село.
Селището, което сега разкопаваме, е в пряка близост със светилището на Орфей, смятано и за негов гроб, до село Татул, както и недалеч от Перперикон, обитавани през каменно-медната епоха.
Това селище край Върхари е живяло един сравнително кратък период, най-вероятно между 4 500 - 4 000 г. пр. Хр., със сигурност в каменно-медната епоха, посочи Бояджиев.
Тогава Балканският полуостров е център на развитието на цивилизацията в Европа.
Археологът обясни, че в края на каменно-медната епоха и началото на бронзовата племена от североизток нахлуват и избиват местното население. Спасявайки се от пришълците, то се оттегля на запад и на юг.
Най-късните данни от каменно-медната епоха са именно от Родопите. Напълно е възможно край Върхари да е едно от тези най-късни селища, смята Бояджиев.
Надеждите на българо-френския екип са да бъдат осветени онези около 800 години, които са между двете епохи, но за тях няма сведения и доказателства.
Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3 000 г. пр. Хр. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е отсреща на брега. Т.е. на Върхари имаме елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколко стотин години по-рано, обясни хипотезата Явор Бояджиев.
Според него местното население е било притиснато от нахлуващите от север племена и се е принудило да се изтегля постепенно на юг.
От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава не е било никакъв проблем. Така можем да допуснем, че предшествениците на Троя са именно от този район, но това е все още само хипотеза, уточни археологът.
