Ново проучване на екип от европейски изследователи направи поразително откритие, представяйки доказателства, че играенето на видеоигри може да повиши интелигентността на детето.
Днес времето, прекарано пред екрана, обхваща множество различни дейности, включително общуване с приятели, гледане на телевизия, видеоигри и дори работа по училищни проекти. Тази хетерогенност на дейностите, извършвани на компютъра, прави невъзможно да се твърди, че цялото време на екрана е непременно „лошо“.
„За нашето проучване създадохме индекс за интелигентност от пет задачи: две за разбиране на четене и речник, една за внимание и изпълнение (която включва работна памет, гъвкаво мислене и самоконтрол), една за оценка на визуално-пространствената обработка (като напр. въртящи се обекти в ума ви), и една за способността за учене при множество опити“, обясняват Торкел Клингберг и Бруно Сос, двама от изследователите.
Около 5000 деца са били проследени в продължение на две години. На възраст между 9 и 10 години първоначално, участниците са провели когнитивни тестове в началото и в края на проучването. Времето на екрана е отчитано автоматично и е разделено на три категории: гледане, общуване и игри.
„Докато децата, които са играли повече видеоигри на 10 години, са средно не по-интелигентни от децата, които не са играли, то след две години те са показали най-голямо увеличение на интелигентността, както при момчетата, така и при момичетата“, пишат Клингберг и Сос.
„Например, дете, което е в първите 17 процента по отношение на часовете, прекарани в игри, е увеличило коефициента си на интелигентност с около 2,5 точки повече от средното дете за тези две години“, поясняват те.
Изследователите имат основания да предполагат от наличните данни, че използването на социални медии не е свързано с промяна в интелигентността. Но гледането на телевизия или онлайн видеоклипове може да бъде свързано с малко увеличение на интелигентността. Но те отбелязват, че това увеличение е твърде малко, за да бъде статистически значимо.
Учените са предпазливи и подчертават ограниченията на констатациите на своя екип. Фокусът на изследването е тесен, разглеждащ само няколко показателя за интелигентност. Не са взети под внимание други важни фактори като сън, мотивация или физическа активност.
„Но нашите резултати подкрепят твърдението, че времето пред екрана като цяло не нарушава когнитивните способности на децата и че играта на видеоигри всъщност може да помогне за повишаване на интелигентността“, добавя Клингбърг.
Констатациите не предполагат, че е здравословно децата да прекарват неограничено време пред екрана, казват изследователите. По-скоро данните подчертават сложността на проблема с екранното време и показват, че не всички дейности на компютъра са непременно вредни.