Май 2022 г. е бил рекордно топъл, освен във Франция, на около 7% от площта на Земята. Същевременно няма място на нашата планета с рекордно ниски средни температури. По-студено от обичайното е било в Източна Европа, в Южна и Източна Азия, в Южна Америка, докато останалата част от света е с преобладаващо наднормени температури. Площта на морския лед и в Арктика и в Антарктика е под средните нива, но далеч от рекордно ниските.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през май 2022 г. в глобален план е с 0,42 °C по-висока спрямо предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,26 °C по-топъл от настоящия климатологичен период 1991 – 2020 г. Според тази температурна аномалия тазгодишният май дели петото място заедно с 2021 и 2018 г. в класацията за най-топъл месец май от 1979 г., откакто има данни по този метод (Фиг.1). За последните 10 години глобалната средна температура през май се е повишила с 0,16 °C.
Фигура 1: Отклонение на средната температура на въздуха за май 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF
10-те най-топли месеци май се случват след 2010 г., като интерес представлява голямата положителна аномалия на 1998 г., нещо нехарактерно за периода преди 2000 г.
По света
Най-големите аномалии се наблюдават в полярните райони (Фиг. 2). Температурите бяха най-високи от средните в Северозападен и Източен Сибир, част от Нунавут и Северозападните територии на Канада и голяма част от Антарктида, особено над ледения шелф Рос. Средните температури бяха значително над нормата и в Северозападна Африка. В Мароко необичайно гореща вълна за началото на май повиши температурите до 43 °C. В Етиопия и Сомалия по-високи от нормалните температури в съчетание с поднормени валежи доведоха до голям продоволствен проблем, заради най-тежката суша за последните 40 години. Всички източни и южни щати на САЩ също отчитат по-високи средни майски температури спрямо нормата. Горещата вълна обхванала Тексас и някои съседни щати през месеца е била с характеристики, като през най-горещите юли и август, според местните метеоролози. По същото време западните, и най-вече северозападни щати като Вашингтон и Орегон, регистрират по-ниски средни температури. И Сиатъл и Портланд са имали дълги студени периоди, започнали още през април и продължили през май. Студен май регистрират и в Западна и Североизточна Канада, Гренландия и голяма част от Северния ледовит океан. Поднормени средни майски температури има и в Южна и Източна Азия, по-голямата част от Южна Америка и части от Южна Австралия и Източна Антарктида. Две компактни ядра с по-ниски от средните температури се забелязват и в Централна и Източна Сахара, както и в южните части на Африка.
Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF
Приблизително 7% от Земята през май е била с рекордни средни температури, като за сушата този процент е 6, а за океанската повърхност е 8. Същевременно няма част от Земята, която да има рекордно ниски средни майски температури.
Температурите на въздуха са били значително над средните над повечето океани и морета. С най-висока аномалия се открояват някои части на Тихия океан, около Япония, между Австралия и Нова Зеландия и по голяма част от бреговете на Антарктида, като на места там са отчетени рекордно високи майски средни температури. Температури на въздуха под средните са регистрирани в тропическия и субтропичен Източен Тихи океан, на юг от Екватора. Причината за пореден месец е Ла Ниня, като особено хладно беше край бреговете на Еквадор и Перу.
Последните прогностични модели показват, че с кратки колебания и през следващите месеци ще преобладават условия, повлияни от Ла Ниня, като очакванията са за нейното засилване през есенните месеци.
В Европа
В Европа май 2022 г. е със средни температури с 0,58 °C по-високи от тези по нормата за 1981 – 2010 г. Положителната аномалия спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. е 0,29 °C. Тазгодишният май е с около 1,8 °C по-студен от най-топлия до момента месец май в Европа, случил се през 2018 г.
Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF
В регионален аспект за Европа е характерно да се наблюдават две сравнително еднакви по големина площи с противоположни аномалии. По-студената е разположена в източните райони на континента, като обхваща и Задкавказките територии на Грузия и Армения (Фиг. 3).
Същевременно Западна и Централна Европа се отличават с наднормени средни температури. Според Meteo France, средните температури във Франция през май 2022 г. са рекордно високи, като базата данни води началото си от 1900 г. Освен високите температури друга характерна черта на изминалата пролет във Франция са и поднормените валежи, като тази тенденция се наблюдава вече няколко месеца и някои провинции имат под 50% от валежните си норми за изминалото полугодие. Очакванията са това съчетание на по-високи от нормата температури, заедно с поднормените валежи да доведат до по-ниски добиви на земеделските стопани.
В Испания и Португалия също отчетоха някои рекорди, като най-интересни са минималните стойности на температурата, определящи някои нощи като най-топлите майски нощи в метеорологичната история на двете иберийски държави.
В България
В по-голямата част на България средните температури през май 2022 са по-високи от нормалните. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции в много райони на Северна и Западна България, повечето низини на Южна имат положителна аномалия до около 2 °C, но на места главно в планинските части има и по-големи положителни аномалии. Близки до средните или малко под тях са средните температури в крайните източни райони, включително и на места, разположени по черноморското ни крайбрежие. Но площите с нормални или поднормални температури са многократно по-малки от тези с наднормени температури.
И май 2022 г., подобно на останалите пролетни месеци – март и април, се отличи със сравнително студено начало, като хладният период – за разлика от предходните месеци, продължи до края на първото десетдневие. След това температурите бяха преобладаващо наднормени с изключение на кратък период около 18 – 20 май.
Друга характерна черта на май 2022 г. в нашата страна беше по-малкият брой дни с валежи и гръмотевици, което се отрази и на по-малките месечни суми на валеж, които в по-голямата част на страната са значително под нормата. Само в някои планински и източни райони бяха отчетени валежи около и над нормата, като по-силни бури с нанесени щети по инфраструктура и земеделски стопанства имаше главно в Родопите през последните дни от месеца.
През последните 22 години, за разлика от април, където има сравнително чести поднормени месеци, то през май преобладават месеците с положителна аномалия (Фиг. 4) и има само 4 години с отрицателни аномалии. Както е обичайно, стойностите на отрицателните аномалии са много по-малко от положителните. За този период данните показват, че сме имали най-топъл месец май през 2003 г, който е бил последван от най-студения май през 2004 г.
Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха в България за май 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: www.stringmeteo.com
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за май 2022 г. е само с 3% по-малко от средната стойност за периода 1981 – 2010 г. За последните 9 години това е най-близката стойност до средното, като е далеч от рекордно ниската площ през 2016 г. и 2019 г. Затвърждава се тенденцията от последните месеци на площи близки до средните или с големи разлики спрямо рекордно ниските.
Фигура 5. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през май 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF.
Сезонното топене на морската ледена покривка в Северното полукълбо продължи във всички сектори на Северния ледовит океан. Картата на аномалиите на концентрацията на морския лед за май 2022 г. има известна прилика с тази от предходния месец, като концентрациите на морския лед са били над средните в Атлантическия сектор, особено в северното море на Лабрадор и Бафиновия залив, в Гренландско море и в северно Баренцово море (Фиг. 5). Концентрации под средните се наблюдават по Сибирското крайбрежие между Баренцово море и море Лаптеви, както и в Тихоокеанския сектор в Охотско и Берингово море.
В Антарктика през май 2022 г. площите с морския лед са били със 7% под средните за периода 1981 – 2010 г. Това е най-малката майска площ с лед за последните 3 години, но пък е далеч от рекордните в това отношение 2019 г. и далечната 1981 г. В Антарктида, за разлика от останалата част на Земята, е характерно условия с повече лед през последните две – три десетилетия, като дори средната площ за периода 1990 – 2020 г. е била по-голяма от средната за предишния тридесет годишен период 1981 – 2010 г. Този прецедент в ерата на глобалното затопляне доказва, че в различните региони на нашата планета тенденциите в промяната на температурата не само се различават по абсолютна стойност, но могат да се различават и по своя знак. Разбира се, площта на ледената покривка не зависи само от температурата, но това е преобладаващият фактор за динамиката на разпределение на ледените площи.
Фигура 6. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през май 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF
Картата на аномалиите в концентрацията на морския лед за антарктическия регион за май 2022 г. показва, че под средните са били площите в моретата Белингсхаузен и Амундсен, но са били над средните в морето на Рос (Фиг. 6). Концентрациите на морския лед остават под средните в Атлантическия сектор, включително в северното море на Уедъл. В останалата част от Южния океан, по крайбрежието на Източна Антарктида, се наблюдават смесени аномалии на концентрацията на морския лед.
И май 2022 г. се вклини в поредицата от месеци с положителна аномалия, но далеч от рекордните стойности. Тази тенденция започнала преди няколко месеца затвърди предположенията на някои климатолози, че сме достигнали ново ниво средни температури – с около градус над средните за миналия век. Очаква се повишението на глобалните температури да продължи и през следващите години, но не се изключват „затишия“, като това, в което сега се намираме. Такова успокояване на затоплянето става повод за нови конспиративни теории, стремящи се да отричат повишението на температурите и промените на климата, които за някои части на света имат пагубен ефект върху природата и хората. Повече за конспиративните теории свързани с климатичните промени може да прочетете тук.
Д-р Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.