Висшият съдебен съвет задължително ще включи случая „Жоси”, когато решава дали да прекрати предсрочно мандата на главния прокурор Иван Гешев. Това е решил 5-членен състав на Върховния административен съд.
Магистратите заседаваха по жалба на правосъдния министър. Като вносител на искането Надежда Йорданова не се съгласи с довода на Висшия съдебен съвет, че част от действията или бездействията на Гешев били преди да стане главен прокурор. Решението на административните съдии е окончателно.
Върховните магистрати приемат, че определението на тричленния състав на ВАС от 16 май е правилно и законосъобразно, тъй като кореспондира с мотивите на решение по конституционно дело № 17/2021 г. на Конституционния съд.
В искането на Надежда Йорданова бяха изброени 9 случая, в които според нея Гешев е извършил "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт", което е основание за предсрочното му освобождаване от поста.
Сред тях освен аферата "Жоси" бяха изброени поредицата на Антикорупционния фонд за "Осемте джуджета"; полицейското насилие по време на протестите през лятото на 2020 г.; искането за снемане на имунитета на Елена Йончева; съмнението на главния прокурор за възможно манипулиране на системата за случайно разпределение на делата в съдилищата; делото "Баневи"; неуважително, подигравателно и враждебно отношение на обвинител №1 към НПО, отделни личности и юридически общности; случаят "Гебрев" и това, че Гешев е утвърдил указания при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство.
Надежда Йорданова обжалва пред ВАС отказа на ВСС да приеме част от мотивите й за отстраняването на Гешев.
Петчленен състав на ВАС е анализирал приложимите норми от Закона за съдебната власт с оглед описаната от КС специфика на "стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители" на двете върховни съдилища и главния прокурор.
В определението се сочи, че "съгласно мотивите на решение по к. д. № 17/2021 г. на КС председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор са административни ръководители, но и магистрати, поради което за тях важат и общите за всички съдии, прокурори и следователи етични норми на поведение. Същевременно организационно те заемат такава висока длъжност, която не позволява спрямо тях да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, валидни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на съдебната власт. Провиненията, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в правосъдието и престижа на съдебната власт именно защото са извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители. Записаното в мотивите на КС, че се имат предвид провинения, извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители, означава, че следва да са извършени в това им качество".
