От миналата седмица темата за замърсяването на въздуха отново излезе на преден план пред обществото с действията на заместник министър-председателя по климатични политики и министър на околната среда и водите, Борислав Сандов. Първият публичен скандал, когато "Охранители на ТЕЦ Брикел не допускат министър Сандов на проверка", бе последван тази седмица от визита на множество институции, предвождани от министър- председателя в оставка, Кирил Петков, охранявани от жандармерия, в ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово.

По думите на премиера, след обстойната проверка "Нещата, които установихме, ни потресоха. В момента на проверката имахме 15 пъти над нормата нива на серен диоксид и 27 пъти над нормата фини прахови частици. Дори екипът, който проверяваше и прекара 2 часа на обекта, се почувства зле само след 2 часа", заяви премиерът в оставка. 

"Не мога да повярвам, че в такива условия работят български граждани и ще чакам в къс срок институциите да ми дадат срок, за да видим какви да са следващите стъпки във връзка с това невероятно замърсяване, което се случва ежедневно на този обект", допълни той.

Заключенията, които правят са, че отговорните институции, в частност РИОСВ и ИАОС, не са извършвали надеждно измерванията на замърсяването, защото самата подвижна станция на ИАОС е била поставена на място, от което да не отчита реалните стойности, а много занижени такива. След преместването и данните от нея са показвали завишения в пъти над допустимите стойности на ФПЧ и серен диоксид.

Без да влизаме в полемика, чия собственост са ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово и ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, разбираме, че и двете предприятия имат сходни технологични проблеми, които са основна причина за изпускането на вредни неорганизирани емисии. Двата ТЕЦ-а изпускат неорганизирани емисии от сградите, където са котлите им, като пушеците излизат от всякакви отвори и не преминават през сероочистващата инсталация. По този начин резултатът е, че непречистени газове с висока концентрация на серен диоксид и ФПЧ се разпространяват в атмосферата, но те не биват отчетени от мониторинговата апаратура в комините и по документи и данни ТЕЦ-овете работят в допустимите норми, което е равнозначно на това, че не вредят на човешкото здраве и околната среда. По думите на Пеков и Сандов, 2/3 от газовете излизат от сградите, а 1/3 от комина, но само тази 1/3 е пречистена, според възможностите на сероочистващите инсталации.

И двата ТЕЦ-а имат множество предписания и актове за тези проблеми, но не предприемат адекватни действия за отстраняването им, ако изобщо предприемат някакви действия, ситуацията напълно отговаря на идиома "Кучетата си лаят, керванът си върви". Сега ще очакваме да видим дали кучетата, освен да лаят могат и да хапят - Сандов вече успя за около месец да спре работата на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, но ВАС разреши на ТЕЦ "Марица 3" да възобнови работа в защита на "противопоставим обществен интерес" и имуществени вреди. След като Върховният административен съд прецени, че общественият интерес е ТЕЦ-а да работи, въпреки че не изпълнява екологичните норми, и населението поема с пълни гърди непречистените вредни газове, сажди и ФПЧ, явно някъде по веригата има проблем.

Интересен е фактът, че в Димитровград, юристконсултът на ТЕЦ "Марица 3" е и зам.-председател на общинския съвет мандати наред. Той е избран от партия БДЦ, която е спрягана като партията на Ковачки. Но за да заема тази позиция, въпреки че групата му е от 2-ма общински съветника заедно с него, той е подкрепен и от мнозинството общински съветници в местния парламент, които са гласували той да заеме тази престижна и влиятелна длъжност в местното самоуправление.

В Гълъбово представителството на същата партия е още по-категорично, като там, освен че коалицията между ДПС и БДЦ има 5 общински съветника, с което си разделя първото място по численост общински съветници с БСП, но и кметът на града е от същата коалиция.

Това може би е и причината и за пасивността на общинските власти и в двата града, по отношение на замърсяването на въздуха, които дишат техните гласоподаватели.

Обществото вече надига глава, до голяма степен и това е една от причините да се погледне по-сериозно на този проблем. В Димитровград за изминалата година превишенията на средночасовите норми на SO₂ само за 7-8 месеца, успяха да превишат максимално допустимия брой от 24 пъти за цяла година, като достигнаха до 30 превишения. Но това са превишенията отчетени от АИС, разположена в центъра на града, а там се отчита само, когато вятърът от централата задуха към централната част на Димитровград, а през останалото време вредните емисии, носени от въздушните течения, се разпространяват в други посоки и замърсяват други населени места, като областния град Хасково, който е на 14-15 км. от ТЕЦ "Марица 3". Само че жителите на Хасково не осъзнават, че биват обгазявани с вредни газове, като серния диоксид, защото в Хасково няма АИС (автоматична измервателна станция), която да следи за качеството на атмосферния въздух и да показва на хасковлии какво дишат.

Въпросът дали сегашните управляващи, които подеха по-сериозно проблема, ще имат времето и ресурса да се справят с него, защото това управление е в оставка. Трябва да се намери начин, в който да бъдат принудени собствениците (или собственикът) на тези два ТЕЦ-а (и не само) да инвестира/т в тях по отношение на екологията, като явно през последната година няма резултати в тази насока. Ако тези остарели съоръжения, не бъдат приведени в екологични норми, но не по документни, то те трябва да бъдат затворени окончателно. Тяхното затваряне неминуемо ще има социален и икономически ефект, като за Димитровград той ще е малък, но за Гълъбово ще бъде по-осезаем, но пък това ще защити здравето на стотици хиляди хора, живеещи в региона, като се намали замърсяването на въздуха.

Не може обществото и институциите да си затварят очите, особено за здравето на подрастващите, чиито организми най-силно се повлияват от замърсената среда, не може собствениците (или собственикът) на тези производства да нехаят за здравето не само на своите служители, които са най-силно засегнати от замърсяването, а за всички останали, които живеят в региона, и то само с цел по-големи печалби, без да инвестират в екологията на предприятията. И пак да повторим: "Кучетата си лаят, кервана си върви", кога ли това ще се промени?