Над 38 млн. души в Европа не могат да си позволят едноседмичен отпуск, въпреки че работят. Това показва обявено днес проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите, цитирано от КНСБ,
Кризата и растящите разходи оказват допълнителен натиск върху работещите и все повече хора заявяват, че се борят да свържат двата края и почивката е още по-недостъпна за тях.
Делът на населението, което не може да си я позволи се е увеличил в повече от половината държави – членки на ЕС, а от 2019 г. насам в 11 страни се е нараснал и процентът на работещите, които нямат средства за лятна ваканция.
Изводите са на базата на анализ на микроданни на Евростат*, които не са публично достъпни. Той е направен от Европейския синдикален институт – независимият изследователски център на ЕКП. Общият брой на работниците, които не могат да си позволят отпуск, е изчислен от синдикалния институт въз основа на процентите, предоставени от Евростат.
Според тези данни през 2019 г. почивка в България не са можели да си позволят 22,4 процента от работещите. През следващата година броят им се увеличава до 27,2 на сто или близо 840 хил. работещи българи.
Румъния, Гърция и Литва имат най-висок дял на работещите, които не могат да си позволят ваканция за една седмица – съответно 47 на сто, 43 и 41 процента. В Италия те са 8 млн., в Испания – 4,6 млн., Франция – 4,1 млн. В тези три страни е най-голям броят на работещите, които нямат възможност за почивка.
Много е вероятно тази тенденция да се задълбочи още повече в резултат на инфлацията, което подчертава необходимостта работниците в цяла Европа да получат достойно увеличение на заплатите още това лято, посочват от ЕКП. Оттам призовават за спешни мерки за преодоляване на бедността. ЕС и националните правителства трябва да подкрепят работещите хора с мерки за облекчаване на кризата с цените на енергията и храните и да предоставят подкрепа за доходите.
“Може и да е лято, но животът със сигурност не е лесен за милиони работещи, които не могат да си позволят почивка със семействата си, въпреки че се трудят. Почивката не трябва да бъде лукс. Тя е важна част от осигуряването на здравето и благосъстоянието на работниците, но изглежда невъзможна за много хора, които се борят просто да сложат храна на масата и да платят наема в условията на криза. Междувременно животът е плаж за шефовете, които използват пандемията, за да приберат в джоба си още повече от печалбите, генерирани от тяхната работна сила. Растящото неравенство и в почивките показва, че европейската икономика не работи за трудещите се хора. ЕС и националните правителства са длъжни да защитават и укрепват колективното трудово договаряне като най-добрият начин да се гарантира, че работещите хора получават своя справедлив дял и могат да си позволят да се наслаждават на живота, а не просто да оцеляват. Без справедливо увеличение на заплатите работодателите и политиците ще открият, че се връщат от летните си отпуски, за да се сблъскат с есента на гнева, последвана от зимата на недоволството”, коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
*Микроданните на Евростат iа използвани за оценка на дела на общото население (18-65 г.), което не може да си позволи почивка и работа, претеглени с кръстосани тегла, предоставени от Евростат в микроданните. След това тези дялове бяха умножени по населението на възраст 18-65 години, както е предоставено публично от Евростат за 2019 г. Това е оценка на общия брой на хората, които работят и не могат да си позволят да вземат едноседмичен отпуск (а не дали го вземат).
