Международен екип от учени откри невралните механизми, посредством които звукът притъпява болката при мишки. Откритията са публикувани в Science. Те биха могли да подпомогнат създаването на по-безопасни методи за облекчаване на болки.
Изследването е ръководено от изследователи от Националния институт за дентални и краниолицеви изследвания (NIDCR), от Университета за наука и технологии в Китай и медицинския университет „Анхуй“, също в Китай. NIDCR е част от Националните здравни институти на САЩ.
“Нуждаем се от по-ефективни методи за контролиране на острата и хроничната болка. За тази цел трябва да разберем по-добре основните невронни процеси, които регулират болката“, казва директорката на NIDCR Рина Д‘Суза. „Това изследване открива механизмите, които изпълняват посредническа роля при болкоуспокояващия ефект на звука при мишки, и по този начин предоставя ключови знания, които в края на краищата могат да доведат до създаването на нови подходи за болкоуспокояващи терапии.“
От 60-те години на миналия век досега изследвания многократно показват, че музиката (и други видове звуци като цяло) могат да облекчат острата и хроничната болка, включително такава, предизвикана от дентални и медицински хирургии, при раждане и рак. Учените обаче не са напълно сигурни как точно мозъкът произвежда този ефект.
За да открият какво реално се случва, изследователите излагат мишки с възпалени крачета на три вида звуци – приятно класическо произведение, неприятен аранжимент на същото произведение и бял шум. Интересното е, че и трите вида звуци намаляват чувствителността на мишките към болка, стига да бъдат пуснати със сила, сходна тази на фонов шум (горе-долу до нивото на шепот). Увеличаването на звуците не произвежда обезболяващ ефект при животните.
„Бяхме изключително изненадани от факта, че именно интензитета на звука (а не неговия тип или потенциална приятност) е от значение“, добавя докторантът Юанюан Лю от NIDCR, старши автор на изследването, цитиран от Medical Xpress.
За да открият кои точно механизми в мозъка са отговорни за този ефект, учените използват неинфекциозни вируси, съчетани с флуоресциращи протеини, за да проследят връзките между мозъчните региони. Те идентифицират пътека от звуковия кортекс, който получава и обработва информацията за звука, до таламуса, които изпълнява ролята на своеобразна преразпределителна станция за сензорните сигнали (включително болка) от тялото. При свободно движещите се мишки белия шум с нисък интензитет намалява активността на невроните в таламуса, които получават сигналите.
След като потискат тази мозъчна пътека (в отсъствието на звук) със светлина и техники, използващи малки молекули, учените произвеждат същия обезболяващ ефект, характерен за звука с нисък интензитет. Когато активират отново пътеката, те възстановяват чувствителността на животните към болка.
Според Лю няма как да знаем със сигурност дали същите мозъчни процеси се наблюдават и при хората и дали други аспекти на звука (например хармония или приятност) оказват някакво значение. Следващата цел на учените обаче е да намерят отговори именно на тези въпроси.
