През 2014 г. обект се разбива в океана и по-специално - в близост до крайбрежието на Папуа Нова Гвинея. Данни, събрани по онова време, показват, че метеоритът вероятно е междузвезден обект. Ако това е вярно, то тази скала е едва третият подобен обект, който ни навестява (след Оумуамуа и Борисов), и първият, който съществува на Земята (поне доколкото ни е известно).
Вероятността една подводна експедиция да го открие е малка, но ако все пак успее, ще се сдобием с изключително ценни научни данни, пише Universe Today.
Смята се, че кандидатът за междузвезден обект (CNEOS 2014-01-08) е с диаметър около половин метър. Той е разпознат като такъв за първи път от Амир Сирай, който по това време е аспирант, както и от проф. Ави Льоб.
С помощта на каталогизирани данни, свързани с траекторията на обекта, Сирай и Льоб достигат до заключението, че заради необичайно високата си хелиоцентрична скорост (т.е. движел се е със скорост, която не предполага, че е обвързан с гравитационния кладенец на Слънцето) той вероятно не е от нашата система.
Има и една уловка – данните, използвани за определянето на мястото, където пада на Земята, идват от шпионските сателити на Министерството на отбраната на САЩ. Тяхната цел е да наблюдават земните военни активности.
Ето защо учените нямат представа каква всъщност е вероятността за грешка в тези изчисления – въпросните стойности се пазят в строга тайна. В края на краищата Министерството на отбраната не би искало широката общественост да узнае на какво точно са способни неговите сателити.
През април 2022 г. обаче предположенията на Сирай и Льоб се потвърждават допълнително. Именно тогава Джоел Мозър от Космическите сили на САЩ преглежда класифицираните данни по въпроса и „потвърждава, че изчислената скорост, докладвана на NASA, е достатъчно точна, за да подскаже, че става дума за междузвездна траектория.“
Сирай и Льоб обаче не приемат изказването на военните за чиста монета. Те искат да се убедят на 100 процента, че произходът на CNEOS 2014-01-08 е междузвезден, и предлагат различни възможности как това би могло да се случи. Учените са убедени, че данните, с които разполагаме, могат да ограничат обсега на търсене до сравнително малка площ – 10 на 10 км.
Нещо повече – фрагментите от обекта би следвало да са магнитни. Т.е. кораб, който влачи след себе си голям магнит, би могъл потенциално да привлече миниатюрните метеоритни фрагменти, паднали на морското дъно.
Сега Сирай и Льоб възнамеряват да направят точно това. Те дори сa се обединили с консултантска компания за океански технологии, за да се опитат да осъществят своя план.
В интервю за Universe Today от 2021 г. Льоб заяви, че подобна експедиция би могла да ни предостави „възможността реално да докоснем тази реликва и да разберем дали е естествена, т.е. скала, или дори малка част от тези [междузвездни обекти] могат да са изкуствени.“
