В дебата за социалната политика се неглижира фокусът върху екстремната бедност в България. Това каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.
Пресконференцията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”, подкрепен от Фонд "Активни граждани България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
От анализа на ИПИ става ясно, че огромната част от средствата през бюджета на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) - общо над 3 млрд. лв., се насочват към широки групи получатели – семейства с деца, хора с увреждания и други, като често обхващат значителен брой лица, които не са сред най-нуждаещите се, а в същото време размерите на подкрепата са недостатъчни за тези в най-тежко положение.
Класическите програми за социално подпомагане – а именно тези, които би трябвало да насочват ресурс целенасочено към най-бедните и уязвимите, остават недофинансирани и с малко покритие, отчитат от ИПИ.
Не можем да пренебрегваме, че имаме проблем с екстремна бедност, голямото разслоение и много сериозните трудности пред социалното включване в определени домакинства, посочи Богданов и настоя за класически социални програми за хора, които нямат доход, нямат образование и поради тази причина са напълно изключени от трудовия пазар.
Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, обясни, че големите пари, които се дават в момента от МТСП са през Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. На следващо място е Закона за семейните помощи за деца, което е демографска политика и последният закон, по който се дават най-малко пари, е Законът за социално подпомагане.
Анализът на ИПИ показва, че именно по този закон разходваните средства са около 10% от средствата, на разположение на МТСП, като голямата част от тях са концентрирани в помощта за отопление. В анализа се отчита още, че функция социални разходи в общата бюджетна политика е доминирана от осигурителни плащания за пенсии, обезщетения при отглеждане на даца и болнични.
Затова от ИПИ предлагат изваждане на програмите, преследващи демографски цели от системата за социално подпомагане. Това предполага обособяване на политика към семействата с деца, която да функционира извън интегрирания подход за социална подкрепа. В тази група попадат например данъчните облекчения или евентуални фиксирани плащания за всяко дете без доходен тест, уточняват от ИПИ.
Изследователите предлагат формиране на два вектора на социално подпомагане: универсален – подкрепа за доходите с цел намаляване на риска от бедност и преодоляване на материални лишения; друг - за лица със специфични потребности – за хора, които имат нужда от подкрепа за самостоятелен живот, интеграция или допълнителни средства, свързани със здравословното състояние.
От ИПИ предлагат още обвързване на подоходния критерий с линията на бедността. Не е лошо да се мисли в посока уеднаквяване на различните подоходни критерий, за да решим кой има нужда от подкрепа, коментира Лъчезар Богданов. Той отбеляза необходимостта от индивидуализиращи коефициенти, които да оценяват състоянието на семейството – необходимост от помощи за отопление, помощи за деца в училище, така че да има обща оценка на потребностите на съответното домакинство.
Икономистът Адриан Николов представи данните за неактивните младежи у нас, които нито учат, нито работят. Той посочи, че на практика всеки пети младеж не участва нито в образованието нито в пазара на труда, а 80 на сто от тях са от ромски произход. Той посочи, че има много големи разлики в профила между мъжете и жените, които не са активни, което се обяснява с ролята на жените в семейството.
В анализа от ИПИ отчитат, че интеграцията на неактивните младежи не може да се разглежда отделно от интеграцията на ромите. Предвид много високия дял на ромите извън образование и заетост в сравнение със средния за населението като цяло, видимо е че общите проблеми на социалното включване на ромите влияят пряко и на активирането на младежите от тази етническа група, отчитат още изследователите.
