Интересна и поучителна е историята на дългогодишния съдебен спор между селата Брягово и Драгойново.Той се води в продължение на 50 години. За адвокатски хонорари, които се плащали от селяните във вид на допълнителни налози, били изразходвани стотици хиляди левове. Затова я нарекли ,,Позлатената гора". През 1881 г.кметът на Брягово подал писмена молба до Хасковския окръжен съд, в която се оплакал, че жителите на Драгойново не разрешават на техните овчари и воловари да ползват пашата и водата в Голямата гора- местността между река Каялийка, Гечевската нива, Шилнестия камък, Кьорстойковата чешма и Голям и Малък Костадин. Кметът на Драгойново наел известния в Пловдив адвокат- грък Ахиелей Мавридис. Той довел на място французин инженер и при измерването мястото се оказало 3000 декара.Скицата се подписала от съдията и представители на двете села. Издало се решение и двете села да ползват пашата и водата, но било пропуснато да се посочат точните граници. Драгойновци обаче имали неопровержими доказателства,че гората е тяхна. Те подозирали,че бряговци ще имат право да секат гората. Затова обжалвали.Започнали безконечни съдебни дела, а и се стигало до престрелки и физическа разправа, при които били убити няколко драгойновци.
През 1931 г. най- сетне се решило окончателно делото в полза на Драгойново, без право на обжалване. За да опазят гората от изсичане, което се правело контрабандно от бряговци, в крайна сметка кметът на Драгойново издействал разрешение за изсичане на гората и така се сложил край на дългогодишната омраза и ненавист между двете села.
Ето какво разказва Руси Димитров в книгата си ,,Драгойна" за спора за Голямата гора:
,,През лятото на 1921 г. бряговци започнали да секат в Голямата гора контрабандно. Кметът на Драгойново Ангел Ташков написал писмено донесение до околийското управление и пристигнали двама стражари. Съставила се комисия и отишли на място да констатират нарушението. Там наистина сварили няколко бряговски коли пълни с дърва. Кметът поканил нарушителите да откарат колите в Драгойново. Бряговци отказали и започнали да спорят. Докато се водела разправията, бряговецът Георги Бичината отишъл в Брягово и съобщил в общината. Бряговският кмет вдигнал в тревога цялото село.Оттам тръгнали около петдесетина човека, въоръжени с пушки. Като пристигнали на място, без да се разправят започнали да стрелят. Драгойовският кмет апелирал да преустановят стрелбата и на висок глас заявил,че освобождава натоварените с дърва коли. Но това не помогнало и стрелбата продължила. Кметът бил ранен и по- късно починал в Пловдивската болница. Ранени били и полските пазачи. След някоя година били убити още двама драгойновци - Вакрил Проданов в Голямата гора и Койо Николов в реката между двете села. Околийското управление се намесило и изпратило околийския началник Атанас Санкев в Брягово, но озлобени бряговци го затворили в общината и го линчували. Виновниците били арестувани и съдени, но наскоро била дадена обща амнистия и всички излезли от затвора. Накрая околийският лесничей издал заповед да се изсече гората и изпратили едно войсково поделение да охранява изсичането. Това до голяма степен задоволило собственическите амбиции на драгойновци и спорът затихнал постепенно. По- късно отношенията между двете села се подобрили."
Със съдействието на Лозка Борисова