Успение Богородично, наричано още Голяма Богородица, е един от най-големите летни празници, който Църквата ни отбелязва винаги на 15 август (28 август, по стар стил.) Празникът води началото си от Йерусалимската Църква и е едно от най-древните тържества, посветени на Божията майка. В иконите, както и в празничната литургия в православните ни храмове на Успение, прославата на Богородица достига своя апогей. В селищата, където има църква или манастир, под нейна закрила, този ден е особено тържествен, а след Божествената Света литургия по традиция се осветява и курбан за здраве и благослов, правят се общоселски събори и родовете си дават среща.

В народните ни песни, легендите и вярванията Богородица е праведна, любяща майка, милосърдна дори към грешниците. Тя е близо до хората, закриля ги, напътства ги, дава им знаци как да постъпят, по кой път да тръгнат, от какво да се пазят. Неслучайно в молитвите си старите българи я наричат с умилителното„ Богородичке“ , изпълнено с обич и топлина, както към родна майка. Вярва се, че тя е покровителка на майчинството, жените и техните рожби. Ето защо Голяма Богородица е празник преди всичко на младите невести, които не са заченали. И тъй като денят е посветен на Божията майка, жените не се захващат с къщна работа. Тези които все още нямат деца, носят в църквата домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя и ги поставят под иконата на светицата. А в манастирите, където се съхранява чудотворния ѝ образ се правят нощни бдения и литийни шествия в знак на почит и преклонение към застъпническата ѝ сила.

източник: БНР