Самоувереността е "аз мога", самоуважението - "аз съм", а арогантността е "аз го направих", обобщава доктор Нийл Бъртън (Neel Burton), психиатър, философ и писател, който живее и преподава в Оксфорд. 

Думата "увереност" (Confidence) произлиза от латинското fidere - "доверявам се, вярвам". Да бъдеш уверен означава да се доверяваш и да вярваш на хората. Да бъдеш уверен в себе си означава да вярваш в себе си, и по-специално в способността или умението си да се свързваш успешно или поне адекватно с околния свят. Увереният в себе си човек е способен да се възползва от възможностите си, да приема нови предизвикателства, да контролира трудни ситуации, да приема конструктивна критика и да поема отговорност, ако и когато нещата се объркат.

Успех и увереност

Както основата на успеха е увереността в себе си, така и основата на увереността в себе си са успехите. Въпреки че всеки успешен опит допринася за самочувствието ни, разбира се, възможно е да сме много уверени в една област, например готвенето или танците, и същевременно да сме много неуверени в друга, например в конната езда или публичното говорене.

Смелостта

При липса на увереност смелостта взема връх. Увереността действа в сферата на познатото, а смелостта - в сферата на непознатото, несигурното и страшното. Не мога да се превърна в уверен плувец, ако нито веднъж не съм имал смелостта да загубя опора в дълбоки води. Смелостта е по-благородна от увереността, защото изисква по-големи усилия и по-голяма сила и защото смелият човек е човек с неограничени способности и възможности.

Самоувереност и самочувствие

Самоувереността и самочувствието често вървят ръка за ръка, но въпреки това не са едно и също нещо. По-специално, възможно е човек да има високо самочувствие и същевременно да има дълбоко занижена самооценка, какъвто е случаят например с много изпълнители и знаменитости, които могат да играят пред камерите и пред голямата публика, но се борят със сценичната треска зад кулисите.

Самочувствието е нашата познавателна и най-вече емоционална оценка на собствената ни стойност. Нещо повече, тя е матрицата, чрез която мислим, чувстваме и действаме, и отразява и определя отношението ни към самите нас, към другите и към света.

Хората със здрава самооценка нямат нужда да се подкрепят с външни фактори като доходи, статус или известност, нито да се опират на патерици като алкохол, наркотици или секс (когато тези неща са патерица). Напротив, те се отнасят към себе си с уважение и се грижат за здравето си, за хората от общността и за околната среда. Те са способни да се инвестират изцяло в проекти и хора, защото не се страхуват от провал или отхвърляне.

Разбира се, те понасят болка и разочарование, но неуспехите им нито ги нараняват, нито ги омаловажават. Благодарение на своята устойчивост те са отворени към хората и възможностите, толерантни са към риска, бързо се радват и възхищават, приемат и прощават на себе си и на другите.

Самочувствие и надменност

Може да бъде поучително да се сравни здравословното самочувствие с гордостта, от една страна, и с високомерието, от друга. Ако самоувереността е "аз мога", а самоуважението - "аз съм", то надменността е "аз го направих".

Да се чувстваме горди означава да изпитваме удоволствие и удовлетворение от добрите си минали действия и постижения. Надменността не може да бъде по-различна от високомерието, което се поражда от липса и празнота.

Арогантността, от латинското rogare [искам, предявявам], означава "да претендирам за себе си или да вземам". Надменните хора се нуждаят, дори изискват, постоянно препотвърждаване, което да обяснява тяхното самохвалство, претенции и гняв, както и нежеланието им да се учат от грешките и провалите си.

За разлика от тях хората със здрава самооценка не се стремят да се издигнат, потискайки другите, а са щастливи просто да се наслаждават на чудото на съществуването с веселие, смирение и спокойствие.

Високомерието и ниската самооценка

Ясно е, че високомерието не е резултат от "прекомерна" самооценка, а напротив - признак за нейната липса. Както не може да има прекомерно физическо здраве или прекомерна добродетелност, така не може да има и прекомерно самочувствие. И обратното, смирението не е равнозначно на и дори не е свързано с ниска самооценка. Смирените хора разбират, че в живота има много повече от тях самите, което е белег за най-здраво самочувствие.

Разбира се, не всички хора с ниска самооценка са арогантни, повечето просто страдат мълчаливо. За разлика от хората със здрава самооценка, хората с ниска самооценка са склонни да възприемат света като враждебно място, а себе си - като негови жертви. В резултат на това те не са склонни да се изразяват и утвърждават, пропускат преживявания и възможности и се чувстват безсилни да променят нещата. Всичко това още повече понижава самооценката им и ги въвлича в низходяща спирала.

Всички се раждаме със здравословно самочувствие, което след това се потвърждава или подкопава от житейския ни опит. Ниската самооценка често се корени в травматични преживявания в детството, като например продължителна раздяла с родителите, пренебрегване или емоционално, физическо или сексуално насилие.

В по-късен етап от живота самооценката може да бъде подкопана от влошено здраве, негативни житейски събития като развод или безработица, проблемни взаимоотношения, социална изолация или дискриминация и цялостно усещане за липса на контрол.

Чувството за безпомощност може да бъде особено силно изразено при жертвите на насилие или дискриминация на каквато и да е основа. Връзката между ниската самооценка и психичните разстройства е много сложна. Ниската самооценка предразполага към психично разстройство, което от своя страна срива самооценката. Но ниската самооценка може да бъде и симптом на психично разстройство, което води до ситуацията "кокошката или яйцето".

_{Диаграма на йерархична система на потребностите на човека по Ейбрахам Маслоу. Степени (от най-ниската към най-високата): 5. Физиологични 4. Сигурност 3. Любов/Принадлежност 2. Уважение, увереност 1. Самоусъвършенстване, себереализиране. Кредит: Wikimedia Commons}

Будисткият възглед за ниската самооценка

Будисткият възглед за ниската самооценка е, че тя е подобна на отрицателна емоция или заблуда, защото ако не сме сигурни в себе си, ни остава да преследваме трескаво всичко, освен това, което е наистина важно: собственото ни израстване и това на другите. Нещо повече, вълненията ни са напразни: те не променят миналото, не променят бъдещето, а само правят настоящето трудно поносимо.

Будистката представа за усърдие е да се радваме на положителни дела, а човекът, който не се занимава с положителни дела, е виновен за каусидя, т.е. "мързел" или "духовна леност". Каусидя има три аспекта: неправене на нещо от леност (мързел), неправене на нещо от слабохарактерност (лошо самочувствие) и привидно заети, но без да постигат нищо в действителност (маниакална защита). Само когато се въздържаме от тези три аспекта на каусидя, сме истински усърдни.

Рабиндранат Тагор, първият неевропеец, спечелил Нобелова награда за литература, сякаш обобщава будисткото отношение в това стихотворение-молитва:

Нека не се моля да бъда защитен от опасностите, а да бъда безстрашен, когато ги посрещам.
Нека не се моля да утихне болката ми, а да имам сърце да я победя.
Нека не жадувам в тревожен страх да бъда спасен, а да се надявам на търпението да извоювам свободата си.
Дай ми възможност да не бъда страхливец, усещайки твоята милост единствено в успеха си,
а да намеря твоята ръка в провала си.

Как да повишим самооценката си

Като оставим настрана поезията, има ли някакви средства, чрез които бихме могли да повишим самооценката си? Много хора смятат, че е по-лесно да изградят самочувствието си, отколкото самооценката си, и, смесвайки едното с другото, съставят дълъг списък от таланти и постижения. Вместо да се изправят пред истинските проблеми, те се крият, често през целия си живот, зад своите сертификати и награди. Но както всеки, който е учил в университет, знае, дългият списък с таланти и постижения не може да замени здравата самооценка.

Докато тези хора работят върху списъка си с надеждата, че един ден той ще бъде достатъчно дълъг, те се опитват да запълнят празнотата в себе си със статут, доходи, притежания и други атрибути на благосъстоянието. Ако омаловажите статута им, критикувате къщата или колата им, ще забележите в реакцията им, че именно тях омаловажавате и критикувате.

По същия начин не е добре да се опитвате да повдигате самочувствието на децата (и на възрастните) с празни, неоправдани похвали. Малко вероятно е децата да бъдат заблудени, но вместо това може да им се попречи на усилията, чрез които може да се развие истинска самооценка.

А какво е това усилие?

Когато изпълняваме мечтите и обещанията си, усещаме, че израстваме. Когато се провалим, но знаем, че сме дали най-доброто от себе си, усещаме, че израстваме. Когато отстояваме ценностите си и се изправяме пред последствията, усещаме, че израстваме. Именно от това зависи растежът. Растежът зависи от смелото отстояване на нашите идеали, а не на идеалите на компанията, в която работим, на одобрението на родителите ни, на успехите на децата ни или на каквото и да било друго, което не е истинско наше, а е предателство спрямо самите нас.

Сократ е блестящ пример за човек, който смело е живял според идеалите си и накрая смело е умрял за тях. Той никога не е губил вяра в способността на ума да различава и решава, да схваща и овладява действителността. Нито пък някога е правил компромиси с истината и почтеността в името на жалък живот в самозаблуда и полусъзнание. Като се е стремял неуморно да съгласува ума с материята и мисълта с фактите, той остана верен както на себе си, така и на света, в резултат на което е жив и днес в това изречение и в милиони други за него.

Повече от велик философ, Сократ е живото въплъщение на мечтата, че философията може един ден да ни освободи.

The Secret of Self-Esteem, Neel Burton, Psychology Today