Ново изследване показва, че хората с изключително подобни лица споделят общи генотипове, но се различават по своето ДНК метилиране и микробиомни пейзажи.
"В продължение на десетилетия съществуването на индивиди, които си приличат, без да имат каквито и да било роднински връзки, се описваше като доказан факт, но само в отделни случаи и без каквато и да било научна обосновка", разказва водещият автор д-р Манел Естелер (Manel Esteller), изследовател в Института за изследване на левкемията "Josep Carreras".
"Широкото използване на интернет и социалните мрежи за споделяне на изображения означава, че вече можем да идентифицираме и изследваме такива хора."
В своето изследване д-р Естелер и колегите му си поставят за цел да характеризират на молекулярно ниво набор от хора, които приличат на други хора.
За тази цел те подбират двойници от фотографската работа на Франсоа Брюнел, канадски художник, който от 1999 г. насам събира снимки на двойници по целия свят. Те получават снимки на главите на 32 двойки двойници.
Определят обективна мярка за прилика за двойките с помощта на три различни алгоритъма за разпознаване на лица.
Освен това участниците попълват изчерпателен въпросник за биометрични данни и начин на живот и предоставят ДНК от слюнка за по-цялостен генетичен анализ.
"Този уникален набор от проби ни позволи да проучим как геномиката, епигеномиката и микробиомиката могат да допринесат за човешката прилика", посочва д-р Естелер.
Като цяло резултатите разкриват, че тези хора имат сходни генотипове, но се различават по метилирането на ДНК и микробиомите си.
Половината от двойниците са групирани заедно и от трите алгоритъма.
Генетичният анализ разкрива, че 9 от тези 16 двойки се групират заедно въз основа на 19 277 общи еднонуклеотидни полиморфизми.
Освен това физическите характеристики като тегло и височина, както и поведенческите характеристики като тютюнопушене и образование, са подобни при двойките със сходен външен вид.
Взети заедно, резултатите предполагат, че споделените генетични вариации не само са свързани с подобен външен вид, но могат да повлияят и на общите навици и поведение.
"Нашите открития осигуряват молекулярна основа за бъдещи приложения в области като биомедицината, еволюцията и криминалистиката", заявява д-р Естелер.
"Би било много интересно да се проследи потенциалното приложение в криминалистиката, като се използва геномът на непознати хора за изготвяне на биоинформатични стратегии за реконструкция на лицето по ДНК."
"А в медицината може да успеем да извлечем генома на дадено лице от анализа на лицето и следователно да го използваме като инструмент за предварителен скрининг, за да открием наличието на генетични мутации, свързани със заболявания, и да приложим превантивни стратегии на ранен етап."
"Някои предишни проучвания са сравнявали генома на хора с чертите на лицето, но в общата популация", добавя д-р Естелер.
"Нашето изследване показва генетични маркери, които са от решаващо значение за развитието на формата на носа, устните и устата, плюс напълно нови маркери, определящи структурата на костите и текстурата на кожата, които също осигуряват характерните черти на нашето лице."
"Маркерите на околната среда, като епигенома и микробиома, бяха по-различни между двойниците и по този начин различията при тези хора, които си приличат, могат да бъдат приписани на химичните вещества, които регулират една и съща ДНК последователност, и на състава на микробиома."
"Тъй като човешката популация сега е 7,9 милиарда души, тези повторения на двойници е все по-вероятно да се наблюдават", посочва д-р Естелер.
"Анализът на по-голяма кохорта ще осигури повече генетични варианти, споделени от тези специални индивидуални двойки, и би могъл да бъде полезен и за изясняване на приноса на други слоеве биологични данни при определянето на нашите лица."
Ricky S. Joshi et al. 2022. Look-alike humans identified by facial recognition algorithms show genetic similarities. Cell Reports 40 (8): 111257; doi: 10.1016/j.celrep.2022.111257
