Антрополозите отдавна отбелязват способността на хората да си сътрудничат. Нашият специален талант се състои в това да създаваме вложени мрежи за сътрудничество, които включват несвързани лица - семейство, общност, град, държава, нация и съюзнически нации.
Това не се удава дори на най-близкия ни роднина - шимпанзето. Но през последните четири десетилетия изследователи доказват, че едно друго животно го прави - индо-тихоокеанската афала (бутилконос делфин) Tursiops aduncus от залива Шарк Бей в Западна Австралия.
Несвързаните мъжки делфини използват своята социална интелигентност, за да изграждат сложни съюзи, които увеличават шансовете им за репродуктивен успех. Ново проучване стига до заключението, че това са най-големите такива сложни кооперативни общества извън човешките. Освен това изглежда, че те са еволюирали по начин, различен от нашия.
В рамките на изследване на обществото на делфините, започнало през 1982 г., поведенческият еколог Ричард Конър (Richard Connor), понастоящем член на Международния университет във Флорида, и неговият екип проследяват повече от 200 мъжки делфина в изключително чистите води на залива Шарк Бей, като записват кои самци прекарват най-много време заедно. С течение на годините те установяват, че мъжките индивиди установяват близки отношения с един или два други мъжки индивида и че тези партньорства са вложени в по-голям съюз, който на свой ред е вложен в още един съюз - нещо като член на "взвод, рота и полк", отбелязва приматологът от Харвардския университет Ричард Врангам (Richard Wrangham), който не е част от екипа. Мъжките делфини си сътрудничат, за да улавят и защитават плодовити женски делфини от други групи самци. Самотният самец не може да обладае женска - той се нуждае от партньори.
В новото изследване екипът анализира данните, събрани между 2001 и 2006 г., за 121 отделни мъжки екземпляра, разкривайки суперсвързана социална мрежа, в която всеки мъжки екземпляр е свързан пряко или косвено с друг. Мъжките дори поддържат връзки с мъжки извън техните тристепенни съюзи, образувайки най-голямата мрежа, позната при всички видове, които не са хора, и по този начин увеличават репродуктивния си успех, съобщават изследователите в Proceedings of the National Academy of Sciences. Всеки мъжки е имал средно 22 съюзници, а някои са имали до 50.
Мъжките делфини създават връзки, плувайки и гмуркайки се един до друг, галейки се, държейки се за перките, правейки секс, подсвирквайки си, когато са разделени, като формират "отбори" и идват на помощ, ако съперниците се опитат да отмъкнат женска. Екземплярите с най-силни социални връзки прекарват най-много време с женските, като по този начин увеличават шансовете си за размножаване.
"Те вземат стратегически социални решения", разказва Конър, който подозира, че делфините използват големите си мозъци отчасти, за да запомнят кои индивиди са им се притекли на помощ и кои са избягали по време на битки.
Сътрудничеството не е рядко срещано явление в животинското царство - животни от социални насекоми до лъвове, вълци и петнисти хиени, както и много примати си сътрудничат; някои от тях, като шимпанзетата и бонобо, го правят дори с нероднини. (Неотдавна бе съобщено, че неродствени женски бонобо образуват коалиции с външни индивиди срещу самците).
Но нито един от тези видове не формира "многостепенни съюзи за постигане на цели", казва Атина Актипис (Athena Aktipis), теоретик по въпросите на сътрудничеството в Държавния университет на Аризона. "Интересно и страхотно е, че делфините го правят."
Десетилетното изследване на Конър представлява едно от най-убедителните потвърждения на "хипотезата за социалния мозък" - идеята, че нуждата от проследяване на многобройни социални взаимоотношения е стимулирала еволюцията на големите мозъци и интелигентността. Делфините са "драматична демонстрация на положителната корелация между размера на мозъка и социалната сложност", отбелязва Врангам.
Антрополозите твърдят, че човешкото междугрупово сътрудничество е уникално и е свързано с еволюцията на връзките между мъжките и женските индивиди и ролята на мъжките индивиди в грижата за потомството. Тези дълготрайни връзки между двойките водят до разширени социални мрежи, тъй като и двамата партньори имат роднини, които са заинтересовани да осигурят оцеляването на гените си.
Но при делфините, както и при шимпанзетата, мъжките и женските не образуват трайни двойки и мъжките не помагат в отглеждането на децата.
"Резултатите ни показват, че междугруповите съюзи могат да възникнат без тези поведения и от социална и брачна система, която е по-скоро подобна на тази на шимпанзетата", посочва Конър.
С други думи, има повече от един начин тези изключително сложни съюзи да се развият, добавя Франс де Ваал (Frans de Waal), приматолог в Университета Емори. "Добре е да се замислим, че може да има множество еволюционни пътища до този резултат".
Strategic intergroup alliances increase access to a contested resource in male bottlenose dolphins - Richard C. Connor, Michael Krützen, Simon J. Allen, William B. Sherwin and Stephanie L. King - Proceedings of the National Academy of Sciences, August 29, 2022, 119 (36) e2121723119,
https://doi.org/10.1073/pnas.2121723119
