За да бъде предадено огромното количество злато, което испанските конкистадори са поискали през 1532 година като откуп за заловения от тях император на инките Атауалпа, те е трябвало добре да познават основите на металургията, да могат да добиват скъпоценни метали в промишлени количества.
Доказателство за тази хипотеза е търсил геологът Уилям Брукс от Калифорнийския институт за изследване на Перу, съобщи "Сайънс", цитиран от БТА.
Екип геолози и археолози, ръководен от Брукс, е установил, че инките са прибягвали до амалгамиране на златните руди.
Този метод е бил известен още на римляните, но започнал масово да се прилага едва през ХII век. Изследователите са определили нивото на живак в 7 образци златно фолио, изработено по времето, когато европейски крак още не е стъпвал по земите на днешните Перу и Колумбия (750-1375 г.).
Оказало се, че съдържанието на Hg в тях съответства на това, което се среща в изделията на съвременната златарска промишленост в Перу. "Предполагаме, че методът за добив на злато с помощта на амалгама е бил практикуван в Андите дълго преди да се разпространи в Европа" - съобщи Брукс на състоял се неотдавна конгрес на Американското геоложко дружество. Не всички учени обаче са съгласни с тези твърдения.