Татяна Пунчева
Във времена на криза да си намериш човек, който да повярва в твоята бизнес идея и да я спонсорира, е трудно. Ако тя е работеща обаче, насреща може да са т.нар. бизнес ангели - те инвестират сравнително малки, но съществени за стартиращи предприемачи средства от порядъка на 20 хил. до 300 хил. лв. От две години в България работи и Българската мрежа на бизнес ангели (www.bban.eu), която посредничи между предприемачите и ангелите за осъществяването на успешна сделка.
Всъщност бизнес ангелите са хора със състояние, които инвестират собствени средства в обещаващи според тях компании и проекти. Те са преминали през създаването на собствен успешен бизнес или са добили качествата и средствата си във вече доказан такъв. Те инвестират определени средства, като срещу тях придобиват дял в компанията. Обикновено влагат в нещо, което познават, затова и освен средствата си предоставят на предприемачите и своите контакти, експертиза и менторство. Мотивите им да се впуснат в подобна инвестиция са различни - от търсенето на следващия "Гугъл", през лично удоволствие до социалната или дори национална отговорност.
След смяната на бизнес модела си преди около половин година Българската мрежа на бизнес ангелите вече има три сключени сделки и работи по още няколко в момента.
Ако кризата има добри страни, то една от тях е усетена от бизнес ангелите и предприемачите, които разчитат на тяхната помощ, споделя пред "Дневник" управляващия партньор в Българската мрежа на бизнес ангелите Борислав Бориславов. Мрежата съществува вече близо две години, но активната й дейност започва след промяна на бизнес модела й през пролетта на тази година и донякъде в резултат на кризата. "На нас тя се отрази добре, тъй като предприемачите вече нямат лесен достъп до банково кредитиране", каза Бориславов. Затягането на кредитирането пресушава възможностите за финансиране на малките предприемачи. Същевременно тежките времена принудиха много компании да се освободят от иновативни и предприемчиви кадри, които се възползват от свободното време да реализират идеите си.
В търсене на следващия "Гугъл" или "Скайп" след краха на борсата и пазара на имоти бизнес ангелите търсят нови възможности за печалба. "И двата пазара бяха ударени от кризата и те започнаха да се оглеждат за други източници на печалби", разказва Бориславов.
Така за около половин година мрежата вече има около 20 ангели за членове и над 280 привлечени предприемачи. Подадените около 200 проекта тепърва ще се разглеждат. "От тях на практика над 40% са отказани, защото или са не са адекватни, или неграмотно написани", коментира Бориславов. Това е значителен дял спрямо останалите страни в региона, но пък броят на подадените проекти за краткия срок на активна дейност също е значителен. Част от отхвърлените проекти всъщност са за проекти в сферата на ваканционните имоти или възобновяемите източници, които са изчерпали под една или друга форма потенциала си. Все пак обаче вече има и успешни сделки - три, като например тази от лятото за геймърското студио Ivent.
"А аз вярвам, че в България има достатъчно проекти", каза още Бориславов. Затова и екипът на мрежата планира да създаде фонд за инвестиции в компании на съвсем ранен етап на развитието си (early stage venture capital fund). Той ще се опита да запълни съществуващата капиталова дупка в дяловото финансиране за вложения между 500 хил. и 2 млн. евро. "На практика в света вече се появиха такъв тип фондове, опитващи да затворят тази дупка отгоре – да речем, като правят сделки от 1 млн. евро нагоре. От долната страна пък дупката се затваря от т.нар. синдикиране между бизнес ангелите - т.е. повече от един и двама се събират, за да финансират определен проект, което ние специално поощряваме", сподели Бориславов. "За разлика от развитите страни тук за една компания в сферата на софтуера и услугите дори 50 - 100 хил. евро са сериозна сума, което е нормално заради разликата в стандартите", коментира още той. Затова и често ангелите решават съвместно да инвестират в определен проект, с което увеличават възможната инвестиция.
Все пак обаче типично по български предприемачите и ангелите все още имат да работят върху баланса на доверието помежду си. "В България нещата стоят малко по-различно от света и има проблем с доверието, но това е обяснимо", коментира Бориславов. "Тук има, както аз го наричам, български ефект със своите плюсове и минуси. Например няма нито добри, нито лоши практики в този тип финансиране. Няма история. Няма предприемаческа култура. Няма бизнес ангелска култура. Това налага практиката болшинството от ангелите да искат повече от 50% от компаниите, в които инвестират, или поне 35%, но с контрол над стратегическите решения", обясни Бориславов. Разлика има в това, че на развитите пазари ангелите предпочитат по-малък дял 25 максимум до 40% от една компания, за да не губят мотивацията на предприемачите да гонят интересите й.
Въпреки това обаче напливът от проекти към българската мрежа е съществен и показва, че при 160 подадени предложения общата търсена сума е близо 80 млн. евро. От тях одобрените около 70 проекта са за близо 8 млн. евро, или средно 110 хил. на проект.
Всъщност тези средства идват от разнообразен пул от ангели. "Те са българи и то само физически лица. Предимно млади хора са, което е интересно на фона на общата представа, че бизнес ангелите са над 50 години. Най-младият бизнес ангел дори е на 24 години", описва ги Бориславов. "Те са лидери в областта, в която се занимават – финанси, консултиране, едър бизнес. Това са хора, които са успели в даден бизнес, но не са изпълнителни директори. Те са по-скоро хора, които сами са направили парите си. Това различава богатия и състоятелен човек от потенциалния бизнес ангел. Има много начини да натрупаш състояние, но хората, които са извървели целия път и са били предприемачи, са нашата целева група от ангели", допълни той.
Според Бориславов проектите, които се предлагат и търсят, са основно в сферата на информационни технологии, "защото имаме традиция в тази насока. Кризата също изигра своята роля, защото принуди редица компании да се освободят от хора, част от които са предприемчиви и търсят възможности за развитие на собствен бизнес. Това обаче е краткосрочния ефект", допълни той. Предлагат се проекти и в сферата на услугите, зелената енергия.
"От гледна точка на количеството сме много добре на фона на Източна Европа", обобщи Бориславов. "Има обаче какво да се работи още от гледна точка на качеството. Тук се явява и нашата роля, защото самите венчър кепитъл фондове (бел.ред., venture capital funds) казват, че за тях е много по-добре да правят сделки с компании, през които вече е минал бизнес ангел. На практика ние сме в началото на екосистемата за финансиране, която в момента се създава в България. Част от нашата мисия е да обучаваме предприемачите какво са бизнес ангелите, какво е венчър кепитъл фонд и IPO (бел.ред., първично публично предлагане), какво е стратегически и финансов инвеститор, как да структурират бизнес планове и т.н.", завършва Бориславов.
