Три партии внесоха законопроекти за за промяна на машинното гласуване - "Демократична България", БСП и "Възраждане". ДБ искат специализирано звено за по-сигурен вот. 

Според Александър Андреев, бивш председател на ЦИК, Комисията ще има нужда от техническо обезпечаване на машинното гласуване. "Ако трябва да бъде осигурен достъп до кода на машините, не може да бъде ограничен до парламентарно представените. Този достъп обаче трябва да бъде добре описан, така че да не влияе по никакъв начин на отчитането на изборния резултат", посочи Андреев. И допълни, че "Български възход", "Възраждане" и "Демократична България" нямат представители в ЦИК.

По думите му когато Изборният кодекс е бил приет, гласуването е било хартиено, а машинното и електронното са били в експериментален етап. "В момента той трябва да бъде основно разгледан, подложен на обществено обсъждане и да претърпи необходимите промени, които да позволят на изборната администрация да работи нормално, а изборният процес да бъде сигурен и прозрачен", заяви той. 

От своя страна Румяна Дечева, бивш председател на Обществен съвет към ЦИК, имаме Изборен кодекс, който работи 8 години. "Беше направен набързо, претърпя 22 сериозни поправки. Това е рекорд. За да се премине към следващата. Нямаме оценка на нито една от мерките, заложени в Изборния кодекс. Задължително условие за доверие е самата ЦИК да има собствен капацитет за машинното и дистанционното гласуване, за да го наблюдава и гарантира, като гаранция пред обществото", подчерта тя.

Според нея има данни, че е по-голямо намаляването на участието в изборите в по-малките населени места, в сравнение с местата където се гласува само с машини. "По-добре да не се решава 100% броене на разписките, така се обезсмисля машинното гласуване. Добрата практика е до 4% от комисиите на случаен принцип да се преброят", обясни Дечева.