Средната брутна работна заплата на лекар би трябвало да бъде около 125 процента от средната работна заплата. Това каза доц. Антон Тонев, председател на парламентарната комисия по здравеопазване, по време на деветата годишна конференция “Иновации и добри практики в здравния сектор”.
В България средната брутна лекарска е 1543 лв., а минималната брутна заплата е 816 лв., посочи Тонев. Така сме планирали нашата здравна системата, че тя позволява да има такива девиации, каза още той. Средната брутна лекарска заплата в Германия е между 5700 евро и 8200 евро, при средна брутна заплата за страната близо 4 хил. евро, допълни Тонев. По думите му лекарите в Германия получават близо 144 процента от средната за страната заплата. Силно браненото тук допълнително материално стимулиране в Германия отсъства, добави Тонев.
Една от политиките, които водим, е да се промени начинът на заплащане в болниците, да „спрем ерата на бакшиша“, добави доц. Тонев. По думите му, за да се преустанови тази практика, има бързи и бавни решения, като едно от бързите решения е да продължи целевото дофинансиране на здравната система, както беше при ковид пандемията. За 2023 г. това би струвало 240 млн. лв. Ако искаме да променим трайно и устойчиво ситуацията, пирамидата трябва да се обърне и да се преместят стимулите, които в момента водят към болниците, посочи още Тонев.
Тонев обърна внимание и на разходите в болниците, посочвайки, че във всяка болница 65-80 на сто от разходите са предназначени за заплати, а 10-30 на сто – за ток и вода. Въпросът е в дълговете, натрупани през последните 10 години, които към момента изглеждат необезпечени, добави Тонев. Въпросът е кога и как някой ще заплати тези разходи, каза още той.
Средният брой болнични легла в България е 783 и има тенденция за увеличаване, а в ЕС още през 2005 г. започна трайно намаляване, като средният брой легла в ЕС през 2017 г. е под 600, посочи Тонев. По думите му само в България и Сърбия все още има тенденция към увеличаване на броя на болничните легла, което е критерий за неправилно изразходвани средства, а не за качество. За клиничните пътеки, по които се работи в болничната помощ, Тонев коментира, че трябва да се търси устойчив механизъм за преминаване към въвеждане на диагностично-свързаните групи.
За извънболничната помощ Тонев посочи, че трябва да се запази пациентската листа на общопрактикуващите лекари, да се запази и плащането по капитация, но само за пациенти с хронични състояния. За пациенти в "остри" състояния, трябва да се въведе диференцирано заплащане, добави той.
На фона на негативните тенденции за намаляване на броя на младите лекари, работещи в системата, и намаляването на броя на медицинските сестри, трябва да правим промени сега, но вероятно тези устойчиви промени ще бъдат отложени до следващите избори и евентуално след формиране на мнозинство, което да иска да промени натрупаното статукво, каза още Тонев.
