Трябва да се вкара нов модел на възнагражденията на народните представители. Това каза пред БТА проф. Георги Манолов, автор на тритомника „Власт и привилегии в политическата история“.

Монографията, която бе представена в литературния клуб „Перото“, обхваща период от 50 века. По думите на проф. Манолов, в политическата история няма пример за властимащ, който да не е изкушен от привилегиите. Според него стремежът към тях може да бъде ограничен с разработването на съвременен модел на управление. Част от него може да бъде приемането на закон или закони за привилегиите, смята авторът.

Проф. Манолов предлага да се разработи и система за оценка на работата на народните представители в страната. „Може да се въведе и алгоритъм с два основни критерия – качествени и количествени, които включват в себе си изказвания, разработване на закони, срещи с избиратели и т.н. И с този алгоритъм да се оценява работата на всеки един народен представител. Може да се вкара точкова система, въз основа на която на края на всеки месец се получава съответното възнаграждение. Ако е работил активно, ще бъде високо – такова, каквото е регламентирано, разбира се. А ако не – ще бъде по-малко“, каза още политологът.

Проф. Манолов, какво представлява изследването, публикувано във „Власт и привилегии в политическата история“?

Изследването обхваща много дълъг период от 5000 години и по точно казано – от XXX век пр. н.е. до наши дни включително. Работата по него продължи две, че и повече десетилетия, защото аз се интересувам от тази тематика още от 1993 г., когато част от моята тогавашна дисертация беше посветена на привилегиите при тоталитарните социалистически общества. Оттогава досега този интерес не е спаднал, като, разбира се, това беше един дълъг процес на събирателска, на проучвателска, на изследователска работа.

Как се е променило отношението към привилегиите през вековете?

Тук изводът, който е направен, не е много оптимистичен, защото всички властници, без значение каква е била формата на управление или политическият режим, изцяло са толерирали привилегиите на властта както за себе си, така и за политическия елит и своето обкръжение. 

Тук има един водораздел, въпреки че разликата между едното и другото не е голяма. Става въпрос за узаконяване и неузаконяване на привилегиите. Тоест – за легитимност и нелегитимност. При древните общества нямаме легитимност на привилегиите на властта – тук при древността. 

Във феодалните общества – макар и изцяло в полза на съответните императори, монарси и прочие - имаме частично узаконяване. В демократичните общества, в нашето съвремие, особено след края на Втората световна война, навсякъде в конституциите на западните държави те са узаконени.

В авторитарните и тоталитарни режими е огромно посегателството върху привилегиите за лична полза. С малки изключения тези привилегии са узаконени в нашето съвремие, включително в Европейския парламент. Но това съвсем не означава, че са адаптирани, съобразени с развитието на отделните държави. Така че това е един голям болен според мен въпрос, който тепърва трябва да намира решение. Защото особено в страни като нашата не е нормално при този нисък стандарт на живот, при тази огромна бедност и т.н. ние да си позволяваме толкова много привилегии, свързани с т.н. политически елит. А и не само с него. В крайна сметка, ако това е законно, то трябва да се каже, че не е морално. И тук е големият проблем. В този смисъл трябва да се търсят решения.

Трудността във връзка с тези решения – аз съм го поставил в книгата и частично съм го развил според моите възгледи – е, че тези, които трябва да решават какви да бъдат привилегиите, трябва да гласуват редукция на привилегиите. Тоест, те сами си определят привилегиите в лицето на политическия елит изобщо. Няма политическа воля и желание за това. Не виждам как към момента това би могло да стане, въпреки че някои идеи съм разработил и развил, които евентуално биха могли да се пробват в обществото.

В рамките на тези 5000 години има ли примери за властимащи, които не са изкушени от привилегиите?

Поне в това, което аз съм разгледал, няма такива примери. Но има друг интересен пример. Още от дълбока древност, тъй като хората са били много бедни и онеправдани, някои императори, царе и крале са гласували закони, с които да се дава безплатна храна на бедните. Жито, хляб… Това го има и в древна Елада и в древен Рим. И е показателно, защото все пак – поради определени причини, най-вече политически – тогавашните елити са виждали в каква мизерия живеят робите. Това са били обикновени роби като социална група. И са отпускали известни количества хранителни продукти.

Но поне аз не съм засякъл примери за властимащи, които да не са изкушени от властта. Разглеждам Римската, Византийската и Османската империи, Индия, Китай, най-ярко изразените феодални абсолютни монархии – френската и т.н.  Няма такова нещо.

При какъв модел на управление би могъл да бъде ограничен този стремеж към привилегиите?

Моделът може да се формулира, стига да има желание и политическа воля. Такъв исторически не забелязах поне аз. Освен тези частични ограничения, които се правят от време на време, особено когато има социално-политически кризи в обществото. Тогава управляващите са принудени да смекчат малко тази разлика и отпускането на привилегиите на елитите, за да може да се тушират социалните противоречия.

Може да се разработи съвременен модел, според мен, който да даде възможност привилегиите, които днес се ползват от съвременните политици, да бъдат редуцирани. Не да се махнат, държа да подчертая. Добре разбираме всички хора, които мислим рационално, че не може един президент, премиер и прочие да се вози в обикновена кола, да няма охрана, да няма грижа за неговото здраве и т.н. Но това трябва да бъде направено в разумни граници и то така, че да не дразни обществата.

Част от модела може да бъде приемането на закон или закони за привилегиите. Тук трябва да се прави разлика между двата вида привилегии – политически и социални. Аз разглеждам политическите привилегии. Това са привилегиите, които произтичат изцяло от властта. Социалните привилегии също идват от властта, но те са свързани с именити личности – известни художници, поети, писатели, военоначалници и т.н., които са дали много за развитието на обществото.  Ако има такъв закон, той ще регламентира и едните, и другите привилегии. И там ще се вкарат някакви норми и те няма да може да се променят всеки път. Сега, например, привилегиите са вкарани в една глава на финансови правила на нашия парламент. 

На следващо място може да се обмисли въпроса за това как да се отпускат възнагражденията. Трябва да се вкара нов модел на възнагражденията на народните представители, например. Може да се помисли и как да се намалят допълнителните възнаграждения, защото те не ги отчитат. Народните представители ги получават, но по смисъла на правилника, те не се отчитат.

Може да се въведе и алгоритъм с два основни критерии – качествени и количествени, които включват в себе си изказвания, разработване на закони, срещи с избиратели и т.н. И с този алгоритъм да се оценява работата на всеки един народен представител. Може да се вкара точкова система, въз основа на която на края на всеки месец се получава съответното възнаграждение. Ако е работил активно, ще бъде високо – такова, каквото е регламентирано, разбира се. А ако не – ще бъде по-малко. 

В третия том на книгата, който е конкретно за България, пиша за работата на всички институции. И за парламента специално съм приложил анализите от три неправителствени организации. И трите са категорични, че от година на година качеството на работа на българския парламент – особено от гледна точка на високоефективни качествени закони – пада.

Проф. Георги Манолов е роден през 1958 г. в София. Доктор е на политическите науки. Завършва висшето си образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той е президент на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив, и един от неговите основатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, съвременната държава, избори и избирателни системи и др. Щатен преподавател е в Университета за национално и световно стопанство в София.

Има присъдени сертификати за научни постижения и участие в научни конференции, конгреси и публикации в списания в повече от 12 държави, сред които САЩ, Канада, Англия, Русия, Латвия и др. 

Проф. Манолов е автор на над 150 научни труда и публикации в страната и в чужбина. Работи в областта на теорията на политиката, елитарните политически теории, политическите системи, политическия мениджмънт, политическия маркетинг, съвременната държава, изборите и избирателните системи, предизборните кампании, финансирането на политическите партии и др.