Законопроектът за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. влиза в пленарната зала за второ гласуване. Това предвижда програмата за работата на парламента днес, публикувана на интернет страницата на Народното събрание. Точката е втора в дневния ред на заседанието.
Служебното правителство на премиера Гълъб Донев прие и внесе в Народното събрание предложението за т. нар. удължителен закон за бюджета с основен мотив, че служебният кабинет не разполага с необходимата парламентарна подкрепа, за да предлага свои идеи и политики в интерес на българските граждани, както и дългосрочни политики.
На 29 ноември Народното събрание прие на първо четене удължителния бюджет, което беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, ДПС, "БСП за България" и "Български възход". Против бяха двама от "Продължаваме Промяната" (ПП), а останалите 50 депутати от ПП гласуваха с "въздържал се". Въздържаха се също от "Демократична България", "Възраждане" и един от левицата.
От служебното правителство посочват в мотивите, че със законопроекта за удължаване на действието на бюджета за тази година, както и тези на ДОО и НЗОК, се осигурява продължаващо финансиране на редица социални и други плащания, както и продължаване на действието на политиките и мерките, надградени с актуализацията на бюджета от 1 юли 2022 г. С него се позволява всички системи да функционират, докато редовно правителство състави проект на бюджет въз основа на управленската си програма, се казва още в мотивите на вносителя. Запазени са действащите данъчни облекчения и намалени данъчни ставки за периода, за който са одобрени от парламента. Заплатите, пенсиите, социалните плащания се финансират на достигнатите нива към декември 2022 г. Създадена е възможност да се извършват всички плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, както и по оперативните програми на Европейския съюз. Предвидени са възможности за финансиране при спешни и неотложни обстоятелства като бедствия, COVID-19, миграционен натиск, посочват от служебния кабинет. Отбелязват още, че при липса на управляващо мнозинство към момента се запазва фискалната позиция такава, каквато е при целогодишно действие на приетите политики и мерки от предходното редовно правителство и Народно събрание.
Преди седмица – на 15 декември, проектът за удължителния бюджет беше приет на второ четене във водещата комисия – по бюджет и финанси. Редица предложения, направени между първо и второ четене, обаче не бяха допуснати за разглеждане в комисия, тъй като депутатите прецениха, че е недопустимо в удължителен бюджет да се правят промени в социалния пакет. Те обаче ще бъдат обсъдени в пленарната зала при гласуването на второ четене на удължителния закон. Сред недопуснатите до разглеждане текстове, предложени от левицата, са тези, свързани с минималния размер на основната заплата на най-ниска длъжност, предвидена за заемане от държавен служител - 850 лв. месечно от януари. Министърът на финансите Росица Велкова припомни, че нетно хазната губи около един милиард лева от ръст на минималната заплата от 710 на 850 лева.
На 10 декември Министерството на труда и социалната политика предложи проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на минимална работна заплата за страната от 770 лв. от 1 януари 2023 г. На заседанието на бюджетната комисия министър Велкова каза, че становището, което Министерството на финансите изразява, е предложението за минимална работна заплата от 770 лв. да бъде прието, считано от 1 юли 2023 г., тъй като нямаме бюджет в класически вид.
