Андриан Петров водеше творческата вечер и прочете предговора на книгата от нейния редактор Пенка Чернева. В него тя пише: „Откакто прочетох романа „Съдба“, не спирам да тъгувам за Султан Татаров. Не е вярно, че няма незаменими хора. Ако умре човек като Султан, отваря се пропаст, която никой не може да запълни. Опитвам се да си представя Медино без него. Ще бъде тихо, много тихо. Ще бъде бледно и бедно. Ще бъде равнодушно и бездушно. Ще бъде и малко гузно заради отношението си към него приживе. Ще скърбят тези, за които е бил светец, двигател на прогреса, мъченик и герой. Но ще бъде чоглаво и на онези, за които е бил черен лебед, гръмогласен смутител на тишината, нарушител на блатното спокойствие и подличкото притаяване.“

Авторът Светозар Казанджиев посочи, че романът е за съдбата на един род и на цяла планина. Рапсодия, изпълнена сякаш от оркестър „Сто каба гайди“ под величествените „катедрали“ на Родопа. Разказът е пропит от духа на античната драма, но е огрян от светлината, въпреки мрака, наситен е с любов въпреки омразата. Изпълнен е с живот за живота. Когато залистим последната страница и си поемем дъх ще благодарим на съдбата, че сме станали част от развълнувания свят на Родопа. И осъзнава защо тя не иска да и съчувстваме, а настоява да я обичаме, ще я прегърнем до сърцето си.

Поздравителни адреси по повод новата книга бяха поднесени на автора от кмета Николай Мелемов и гл.секретар на областната администрация Георги Кисьов. Казанджиев бе поздравен от представители на академичните среди, културни институции и приятели