Само седмица остава до церемонията за американските филмови награди „Оскар”. Но в Португалия вече очакват събитието с огромно вълнение, защото за първи път в историята на португалската кинематография португалска продукция е номинирана за престижното американско отличие. В категорията за най-добра късометражна анимация един от петте претенденти е 14-минутният филм „Търговци на лед” на младия португалски режисьор Жоау Гонзалеш. Всъщност това е коопродукция между Португалия, Обединеното кралство и Франция, но тъй като сценарият, режисурата, анимацията и музиката са дело на Гонзалеш, то филмът с право е известен като „португалският претендент за „Оскар”.
Продукцията няма блясъка на съвременните пищни и ярки анимации, а сякаш е семпъл анимиран низ от рисунки. Сюжетът обаче е затрогващ. Баща и син живеят сами в къща на ръба на ледена бездна и всеки ден се спускат с парашути до долина в подножието й, за да отнасят там лед, който продават, а после се прибират у дома, изкачвайки се до къщата със специален повдигащ механизъм. Всеки ден животът на двамата герои е един и същ, а рутината сякаш ги успокоява. Бащата и синът не говорят, във филма изобщо няма диалог. Музиката е тази, която говори вместо персонажите. Тя допринася за разкриването на дълбоката душевност на двамата главни герои, прави ги симпатични и изважда наяве тъгата им по един отсъстващ персонаж - този на починалата майка. Финалът на кратката анимация е разтърсващ, смесва реалност и сюрреализъм. Заради затоплянето на климата, топящ се сняг и лед рухват върху къщата, в която живеят героите и тя се срутва в бездната, но духът на покойната майка се намесва, за да спаси бащата и сина от сигурна смърт.
„Една безсловесна история за загубата и за връзката между хората, за връзката между живите и мъртвите”, така изданието „Ню Йоркър” обрисува филма на Жоау Гонзалеш. „Нека някой да даде още пари на Жоау Гонзалеш, за да прави той все такива филми”, написа възторжено специализираното издание „Летърбокс”. „Филмът „Търговци на лед” е майсторски клас за създаването на късометражни продукции”, пише специализираният сайт „Итс найс дет” „Сюрреалистичното присъства в сюжета, но във филма Жоау успява да пресъздаде едни напълно универсални човешки емоции и преживявания. В него той се спира на свещената връзка между баща и син, на любовта към близък покойник, на спокойствието, което лъха от рутинните ежедневни задължения. И същевременно Жоау успява и да вгради по един ненатрапчив начин в сюжета темата за променящия се климат, за глобалното затопляне, което застрашава света от унищожение, а в случая конкретно живота на двамата главни герои”, отбелязва изданието.
Филмът „Търговци на лед” вече обра няколко престижни награди. Миналата година той получи отличието за късометражна анимация в раздела „Седмицата на критиката” на кинофестивала в Кан. Продукцията спечели и наградите в същата категория на кинофестивалите в Мелбърн, Чикаго, Валядолид и беше номинирана в тази категория на кинофестивала в Чикаго и за Европейските филмови награди. Филмът получи преди броени дни и американската награда „Ани” за най-добра късометражна анимация.
Създателят на „Търговци на лед” Жоау Гонзалеш е роден на 3 октомври 1996 г. в Порту, в Северна Португалия. Той завършва мултимедийни изкуства във Висшето училище за мултимедийни изкуства и дизайн в Порту през 2017 г. Специализи се в областта на анимацията. После кандидатства за стипендия от фондацията „Калуст Гулбенкян” и с нея отива да учи и магистратура в британския Кралски колеж по изкуствата, от който се дипломира през 2020 г. Понастоящем работи в творческия колектив „Кола” в Порту, специализиран в анимационната продукция.
Преди хита „Търговци на лед” Жоау е създал само още две кратки анимации. Първата му продукция „Пътникът” е създадена през 2017 г. и разказва за пианист, който живее в мегаполис и страда от агорафобия, с която трябва да се пребори, за да излезе извън дома си, когато му се налага. Сюжетът дава възможност на Жоау да покаже таланта си не само като режисьор и аниматор, но и като композитор на музика за пиано. Вторият кратък филм на младия португалец се появява през 2019 г. и е озаглавен „Нестор”. В него той разглежда любимата си тема за самотен герой, живеещ на ръба на опасността. В случая това е мъж на име Нестор, страдащ от тежко обсесивно-компулсивно разстройство и живеещ в нестабилна къща-лодка, която никога не престава да се люлее.
За филмите си Жоау разказва, че те се зараждат под формата на образи, изникващи в съня му. Понякога обаче тези образи го връхлитат неочаквано и през деня. Общото във всичко това е, че няма предварителен план, няма предварителен замисъл за сценарий. Внезапно изникналият сякаш от нищото сюжет на филма се вкопчва в Жоау и той започва да го материализира под формата на рисунки и писания. Постепенно в главата му освен филма, се ражда и музиката към него. Всичко това се допълва и от поглед от специфичен ъгъл и от предпочитанието на Жоау към ограничена палитра от цветове. За трите си филма Жоау казва още, че те са посветени на самотата на хората в свят на свръхкомуникации, в който човек има усещането, че никога не би останал сам, но в който той си остава парадоксално сам дори сред огромна тълпа. За първите си два филма Жоау казва, че в тях той се е фокусирал върху по-психологически въпроси, а последният му филм е по-човешки, относно семейните връзки, ежедневните ритуали и рутината.
За кариерата си на създател на анимационни продукции Жоау споделя, че тя е започнала напълно случайно. Първоначално той се е насочил към науката и технологиите с амбицията да стане инженер, но се е провалил на изпита по математика в инженерно училище. После кандидатствал във Висшето училище за мултимедийни изкуства и дизайн в Порту и така пред него се открил един напълно нов свят. „Това беше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи”, казва Жоау за постъпването си в академията в Порту. Постепенно там той е заинтригуван от анимацията и от свободата, която тя дава. Жоау споделя, че чрез анимацията той може да се потопи в напълно нови реалности, които биха могли да бъдат използвани като метафори за по-доброто разбиране на собствената реалност, в която живее човек.
За филма си „Търговци на лед” Жоау споделя, че той е пропит от типичните за него елементи, но е и пълен с много нови неща. Цветовата палитра в него – оранжеви, бежови и сини тонове, едновременно пресъздават сковаността и студа на ледения свят, в който живеят главните герои, преди да настъпи опасното за живота им затопляне на климата. Същевременно тези тонове пресъздават и уюта в дома на главните герои. А самите персонажи са нарисувани така, че се открояват с ясна индивидуалност. Във филма Жоау има възможност и да работи с много по-сложна музикална композиция. Той споделя, че за първи път е композирал мелодия за повече от един инструмент, след като досега го е правил само за солово пиано. „Когато композирам саундтрака, едновременно с писането на сценария за филма, музиката ми помага да дефинирам тона на филма още в най-ранния му стадий”, казва Жоау и допълва, че за всичко това му е помогнал и фактът, че е учил и класическо пиано.
Младият португалски режисьор може и да е с кратък опит в киноиндустрията, но вече има какво да препоръча на колегите си. „Не забравяйте и да се отделяте за известно време от работата си, не само, за да може съзнанието ви да си почине, но и за да сте способни да погледнете на тази работа от по-външна перспектива. И се забавлявайте, докато работите”, казва той. Този съвет самият Жоау има намерение да спазва на церемонията по връчването на наградите „Оскар”. Дори и да не спечели отличието, за което е номиниран, за Жоау ще остане удоволствието от това, че е създал „Търговци на лед” точно както си го е представял.
